КРАТКА ИСТОРИЯ НА КУБИНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

2 част

Когато обсъждаме бойния опит, натрупан от кубинските военни до края на 80-те години на миналия век, който прави Куба наистина уникална страна в Латинска Америка и света, по това време, си струва да започнем с първите стъпки. С първите бойни мисии в чужбина през 60-те години на миналия век, когато младото революционно правителство ентусиазирано „влиза в битка срещу колониализма и империализма“.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА КУБИНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

Тези първоначални стъпки са изпълнени с решителност, но остават само пролог. Въпреки това, без тях е невъзможно да се разбере пълният мащаб на възхода на Куба през 60-те и 80-те години на миналия век.

Първата военна мисия в чужбина е операция в Алжир през 1963 г. След това, по време на алжирско-мароканския конфликт, Хавана се съгласява да предостави военна помощ на приятелската държава (снимка 1, кубинска военна мисия в Алжир). През октомври 1963 г. в конфликтната зона е изпратена и пристига кубинска бойна тактическа група, състояща се от 686 души персонал – 26 офицери, 20 сержанти и 640 редници.

Групата е командвана от известния командир Ефигенио Амейхейрас Делгадо, който е един от първите, получили най-високото звание в революционната армия, още по време на бунтовническата война срещу силите на Батиста – команданте. Въоръжението на бойната група включва 22 танка Т-34, 18 бр. 122-милиметрови полеви оръдия, 18 бр. 120-милиметрови минохвъргачки, 18  бр. 14,5-милиметрови зенитни картечници и батарея от 57-милиметрови безоткатни оръдия.

След пристигането в зоната на планираните бойни действия, и след като е завършена подготовката за настъплението, обаче, внезапно се сключва споразумение за прекратяване на огъня и столиците на враждуващите страни се съгласяват да разединят силите си. Въпреки това кубинците придобиват първия си опит за бързи, далечни въздушни превози и се запознават с особеностите на пустинните театри на военните действия. Това ще се окаже безценно по време на военните им кампании в Ангола и Етиопия през следващите десетилетия.

Скоро следва друга, наистина легендарна операция, в Конго (снимка 2). Това е известната конгоанска експедиция на Че Гевара, която се провежда през 1965 г. По време на тази експедиция Гевара, ръководейки група кубински доброволци и отряд местни бунтовници, се опитва да превъплъти кубинската революциоли нна война на обширните пространства на Демократична република Конго.

Но като цяло тази акция е пълен провал. Бойците от различни местни племена слабо взаимодействали помежду си. Друг проблем се оказал честото дезертьорство от местния личен състав. Местното население също имало смесени чувства. Междувременно правителствените сили довеждат доста квалифициран контингент от чуждестранни наемници. При тези условия е просто невъзможно да се проведе каквато и да е значителна партизанска война само с няколко десетки кубинци. А най-дълбоките операции са проведени на не повече от 80 км от границата – като се има предвид географията на страната, това не е особено дълбоко. Няма и единство сред политическите сили, представляващи противниците на управляващия режим, и скоро те се договарят с властите. Мисията започва на 24 април 1965 г. и завършва на 20 ноември 1965 г.

Въпреки това, негативният опит също е опит. И срещата с умел противник, каквито са наемниците, налага по-внимателен подход към усъвършенстването на тактиката и стратегията на специалните операции, В това число и за подпомагането на различни движения в Африка.

И вече третата военна мисия от 60-те години на миналия век беше доста успешна. Кубинците подпомогнаха бунтовническото движение, оглавявано от Африканската партия за независимост на Гвинея и Кабо Верде (на португалски Partido Africano da Independência da Guiné e Cabo Verde, PAIGC), която започна въоръжената си борба за независимост през 1963 г. в тогавашната Португалска Гвинея. Заедно със СССР (и няколко други държави), Куба също им помогна.

Освен изпращането на военни лекари и различна хуманитарна помощ, Хавана изпрати и войски (снимка 3). Не само инструктори, но и войници, пряко участващи в бойните действия. Пълният мащаб на операцията остава неясен, но е известно със сигурност, че кубински отряд се е сражавал там през 1967-68 г. Този път срещу европейска армия от НАТО – португалската.

В крайна сметка PAIGC надделява и през 1973 г. Португалска Гвинея става Гвинея-Бисау, като Португалия признава независимостта ѝ през 1974 г.

Кубинците бързо натрупват боен опит и стават все по-уверени. 70-те години на миналия век предстоят…