Нека припомня. В първата част на това проучване поставих въпроса кой определя рамката, през която българските учители и ученици ще изучават най-новата ни история.
Тогава проследих проекта „Истории от Белене 2.0“, изпълняван от Фондация „Софийска платформа“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Проектът включва обучения на учители по история и гражданско образование, работа с бъдещи учители, ученически посещения в Белене и разработване на учебни материали. (Източник: Sofia Platform)
Още тогава уточних, че въпросът не е дали престъпленията на комунистическия режим и репресиите в „Белене“ трябва да бъдат изучавани. Въпросът е как се подбират историческите източници, как се представят и дали учениците сами стигат до изводите си, или работят в предварително изградена рамка, която ги насочва към определено заключение.
Основание за този въпрос дадоха и методически материали, с които разполагам. В една от задачите участниците получават предварително определени периоди, понятия, категории лагерници, снимки, документи и човешки истории. Предвидена е възможност за създаване на „типична история“, измислена от учениците, но съобразена със зададената типология и историческите факти. В същия документ е записана и идея готови истории да бъдат използвани без датите, „да е по-интересно“. След първата публикация излязоха нови данни.
Тук е важно да уточня какво вече е приключило и какво продължава. Обучението „Методи за преподаване на поляризиращи теми“, което беше основен предмет на първата част, приключи с последното си обявено издание в Белене в началото на юли 2026 г. Самият проект „Истории от Белене 2.0“ обаче продължава до 2027 г. с други дейности. (Източник: Sofia Platform – „Истории от Белене 2.0“)
Само два месеца по-късно „Софийска платформа“ обявява следваща квалификационна програма за учители. На 8 септември 2026 г. е обявено новото обучение „Граждански компетентности в часовете по история“, отново в Белене. Първото издание е насрочено за 2–4 октомври, а второто – за 16–18 октомври 2026 г. За всяко обучение се подбират до 25 учители. Програмата е вписана в регистъра на МОН и носи два квалификационни кредита. (Източник: Sofia Platform)
Обучението включва използване на кино при преподаването на исторически и граждански теми, интервю като метод за историческо проучване и учене на терен. След него участниците могат да се включат и в надграждаща програма, чрез която да провеждат допълнителни дейности с учениците си за развитие на граждански умения и компетентности. (Източник: Sofia Platform) Това обучение обаче не се финансира от Фондация „Америка за България“.
То е част от проекта „Гражданско лидерство и активно сътрудничество“ – ГЛАС, реализиран по Швейцарско-българската програма за сътрудничество чрез Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност. (Източник: Sofia Platform)
Проверката на организациите, които изпълняват ГЛАС, обаче показва друга интересна информация, свързана с „Америка за България“.
ГЛАС е проект за периода 2025–2028 г. В консорциума участват Фондация „Заедно в час“, Фондация „Софийска платформа“, Център „Амалипе“, Фондация BCause и швейцарската организация Voty.ch. Предвидени са 14 обучения на учители за преподаване на граждански теми в часовете по история, в целодневната организация на учебния ден за 5.–7. клас и в часа на класа. Предвиждат се и дейности, насочени към развитието на гражданското образование. (Източник: Sofia Platform – проект ГЛАС)
Водещата организация „Заедно в час“ е създадена през 2010 г. по инициатива и с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Самата „Америка за България“ посочва, че през периода 2010–2018 г. е подкрепила „Заедно в час“ с два гранта на обща стойност 15 милиона долара. (Източник: America for Bulgaria Foundation)
Този факт е посочен и на настоящата страница на самия проект ГЛАС на „Заедно в час“, където организацията продължава да отбелязва, че е създадена по инициатива и с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. (Източник: Заедно в час – ГЛАС) В същия консорциум участва и „Софийска платформа“ – организацията, която изпълнява „Истории от Белене 2.0“ с подкрепата на „Америка за България“. (Източник: Sofia Platform)
Център „Амалипе“ също публично се определя като партньор и грантополучател на Фондация „Америка за България“. Организацията посочва и предишен образователен проект, изпълняван в над 200 училища. (Източник: Център „Амалипе“)
BCause има отделни документирани инициативи с подкрепата на „Америка за България“. През 2024 г. например Фондация „Америка за България“ подкрепя с микрогрант кампанията „Щедрият вторник“. (Източник: Giving Tuesday Bulgaria / BCause) За швейцарската организация Voty.ch не открих доказана връзка с Фондация „Америка за България“.
Автор: Виолета Кърпачева





