Парламентарната група на „Възраждане“ излезе с декларация от трибуната на Народното събрание, посветена на бъдещето на киноцентър „Бояна“ и състоянието на българската филмова индустрия. От партията заявиха, че след изтичането на срока на приватизационния договор тази година съществува риск киноцентърът да промени предназначението си, като призоваха държавните институции да предприемат незабавни действия за защита на обществения интерес.

Акцент върху приватизацията на „Бояна филм“

В декларацията беше направен подробен преглед на приватизацията на „Бояна филм“ ЕАД през 2006 г. От „Възраждане“ поставиха под съмнение условията, при които е осъществена сделката, като изложиха данни за оценката на активите, размера на продажната цена и включеното имущество.

Според партията е необходимо компетентните институции да извършат пълна проверка на изпълнението на всички ангажименти, заложени в приватизационния договор, включително инвестиционните задължения и клаузите, свързани със запазването на филмовата дейност.

Опасения за бъдещето на киноцентъра

В декларацията беше изразено опасение, че след изтичането на договора могат да бъдат предприети действия, които да доведат до разпродажба на активите и прекратяване на филмовата дейност в киноцентър „Бояна“.

От „Възраждане“ заявиха, че подобно развитие би имало сериозни последици не само за българското кино, но и за културната инфраструктура на страната. Партията настоява държавата да използва всички законови механизми за защита на обществения интерес.

Киното като стратегически сектор

Според декларацията киноцентър „Бояна“ представлява не само недвижима собственост, а стратегическа инфраструктура за развитието на българската аудиовизуална индустрия.

От парламентарната група подчертаха, че силната филмова индустрия има значение както за икономиката, така и за културното развитие на страната, създаването на работни места и популяризирането на България пред международната аудитория.

Примери от Турция и Индия

В подкрепа на тезата си от „Възраждане“ посочиха примери с развитието на филмовата индустрия в Турция и Индия. Според тях успешното производство и износ на филми и телевизионни сериали са допринесли за международната популярност на двете държави, развитието на туризма и утвърждаването на националната култура чрез т.нар. „мека сила“.

По думите на партията България също разполага с потенциал да развива подобен модел, ако съхрани и модернизира своята филмова база.

Призив към институциите

В декларацията беше отправен призив Министерството на културата, Агенцията за публичните предприятия и контрол и парламентарната Комисия по култура и медии да извършат проверка на изпълнението на приватизационния договор и да представят публично своите становища.

От „Възраждане“ настояват държавата да предприеме действия, които да гарантират, че киноцентър „Бояна“ ще запази предназначението си като действащ център за филмопроизводство. Според партията при необходимост следва да бъде търсен нов стратегически инвеститор, който да продължи развитието на българската киноиндустрия.

Дебат с обществено значение

Темата за бъдещето на киноцентър „Бояна“ поставя въпроси, свързани както със съдбата на една от най-важните филмови бази в България, така и с държавната политика в областта на културата, аудиовизуалното производство и опазването на националното културно наследство.

Предстои да се види дали призивите, отправени от парламентарната трибуна, ще доведат до институционални проверки, официални позиции от страна на Министерството на културата и Агенцията за публичните предприятия и контрол, както и до по-широк обществен дебат за бъдещето на киноцентър „Бояна“.

В следващите редове може да се запознаете с пълния текст на декларацията:

Госпожи и господа народни представители,
Обикновено декларациите, които се четат в Народното събрание са предназначени за хората, които ни гледат отвън. Но тази декларация е предназначена за всички тук вътре в залата. И особено за тези от вас, които сте част от партията, която управлява страната. Защото от вас ще зависи бъдещето на цял един отрасъл.
Но първо – малко история.

Преди двадесет години, правителството на Сергей Дмитриевич Станишев, приватизира на безценица, продавайки на Дейвид Мордехай Варод, националната филмова индустрия на България, чрез продажбата на киноцентър „Бояна филм“ ЕАД. Дали сделката е била честна, всеки може да прецени по следните факти:
Оценката само на земята и сградите, без останалото имущество е била 55 млн. лв. през 2001 г., но през 2006 г. Агенция за приватизация я намалява до едва 7,5 млн. лв. Така за обща сума от 6,25 мил. евро правителството на тройната коалиция продава 302 декара в Бояна, заедно със сградите върху тях с обща застроена площ 66 000 кв. м, снимачна техника закупена в периода от 2004 до 2006 г. на стойност 2 млн. евро и допълнително още безценни над 60 000 костюма, над 10 000 описани вещи реквизит, над 2000 единици оръжие и превозни средства.

Звучи като много добра сделка, но това далеч не е всичко!
Заедно с киноцентъра купувачът получава и три почивни станции на морето – във Варвара, Ахтопол и Царево. Но и това не е всичко. В сделката влизат още три апартамента в Пловдив и един почивен дом на Витиня, обл. София. Но на тортата има и черешка!

„Бояна филм“ ЕАД не е някое закъсало дружество пред фалит. То не просто няма нито лев задължения, приватизаторът го получава и със бонус от 700 000 лв., намиращи се в банковите сметки на студиото. Към момента на приватизацията, дружеството е внасяло в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки три пъти повече средства отколкото купувачът – „ Ню Имидж“.

И за да бъде грабежът наистина пълен, дори сумата от 6,25 млн. евро не е реално платена, защото една трета от нея е изплатена с компенсаторни бонове!
Но защо българската държава би се съгласила на такава очевидно неизгодна сделка?
Единственият мотив тогава е бил, националната филмова индустрия да продължи да се развива чрез стратегически инвеститор, който да създава продукцията си тук, заедно с българските специалисти.

За това държавата запазва 5% дял в киноцентъра и договорът задължава купувача да инвестира в студиото и ежегодно да продуцира български пълнометражни игрални и анимационни филми. В приватизационния договор са включени редица клаузи, които трябва да гарантират изпълнението на тези ангажименти, включително ограничения при разпореждане с имуществото на „Бояна филм“ и задължение да се съхранява, опазва и предоставя свободен достъп до българския филмов архив.

Дали всичко това е било изпълнявано в пълен обем е изключително важен въпрос! Чрез увеличение на капитала през годините делът на държавата е размит до незначителните 0,06% .
Защото тази година през ноември, само след 3 месеца срокът на този договор изтича!
Още от сега се говори, че Ню Имидж нямат повече интерес от кино бизнеса в България и възнамеряват да ликвидират „Бояна филм“, като го разпродадат на терени, върху които да изникнат поредните строителни проекти. Говори се още, че държавата в лицето на Министерство на културата вече е дала неофициално съгласие да не се пречи на това престъпление срещу съответните рушвети.

Дами и господа народни представители,
Въпросът за бъдещето на киноцентър „Бояна“ не е въпрос единствено за собствеността върху определени недвижими имоти, снимачни павилиони, терени или техническа база. Това е въпрос за съществуването на българска филмова индустрия като реален производствен сектор, а не само като субсидирана културна дейност, зависима от ежегодното финансиране чрез Националния филмов център.

Киноцентърът „Бояна“ представлява стратегическа културна, производствена и икономическа инфраструктура. Той е част от историческата памет на българското кино, но още по-важно – част е от настоящия и бъдещия капацитет на страната да произвежда аудиовизуално съдържание, да привлича международни продукции, да създава възможности заа българските продуценти да участват в международни копродукции и да подготвя нови поколения специалисти в областта на киното, телевизията и анимацията.

Държавата не е прехвърлила киноцентъра, за да се освободи от него като от ненужен имуществен актив. Целите на приватизацията, както могат да бъдат извлечени от самия договор, са били свързани със запазването и развитието на дейността, извършването на инвестиции, поддържането на филмопроизводствената функция на дружеството, участието в създаването на българско филмово съдържание и гарантирането, че киноцентърът няма да бъде превърнат в обикновен терен с висока пазарна стойност.

В договора се съдържат неотменими задължения със съществен обществен характер. Купувачът е поел ангажимент да запази предмета на дейност, включително дейности, свързани с филмовата индустрия. Предвидени са инвестиционни задължения, както и ограничения относно разпореждането с недвижимите имоти и активи на дружеството.
Тези клаузи не са формални. Те са същината на обществения интерес, при който държавата е прехвърлила стратегическата си филмова инфраструктура на частен субект. Но не е само до запазването на кино индустрията като такава.

Не по-малко важен е и въпросът за характера на дейността, която се извършва в киноцентъра. Запазването на киноцентър „Бояна“ не може да означава само физическо съхраняване на сгради, павилиони реквизити и терени. То трябва да означава запазване и развитие на неговото предназначение като активен център за създаване на оригинално българско съдържание и разспространяване на българската култура, традиции и история.

Така както в Европа прави това Унгария, както го правят и нашите съседи от Турция! Филмовата индустрия е много по-различна от всяка друга индустрия! Да, тя също може да прави печалби, но за разлика от другите браншове тя може и трябва да възпитава, да изгражда ценности и да сплотява обществото. Не е случайно, че принципал е не министърът на икономиката, а министърът на културата!
Има нагледен пример за това точно до нас!

През последните двадесет години огромна роля за популярността на съседна Турция в региона и света изиграха нейните филми и сериали. Те достигат до около 140 държави и превърнаха Турция във втория най-голям износител на телевизионни сериали след Съединените щати. Освен преките приходи от продажбата на продукции, те доведоха до ръст на туризма, популяризираха турската култура, кухня, език и исторически забележителности и се превърнаха в инструмент на т.нар. „мека сила“. Милиони хора искат да посетят страната, заради нещо видяно от екрана.

Същото, още по-отдавна, направи и Индия. Днес индийската филмова индустрия е сред най-големите в света. Тя произвежда хиляди филми годишно, достига до стотици милиони зрители и е превърнала индийската култура в глобален бранд. Индийското кино е пример как една държава използва силната си филмова индустрия не само за културно влияние, но и за икономически растеж, износ, инвестиции и международно присъствие. Боливуд се разглежда като най-успешния инструмент на индийската „мека сила“, а индийските филми се разпространяват в десетки държави по света и носят милиарди приходи ежегодно.

Българското общество изживява криза на духа, на ценностите, на идентичността.
Държавата трябва на всяка цена да запази и надгради възможностите си за положително влияние и създаване на ценности, най-вече сред младежите чрез всички медийни канали и особено през кино и визуално съдържание! Това е въпрос от екзистенциалено значение за нас като най-бързо изчезващата нация!
Какво трябва да се направи веднага?

Министерство на културата като съсобственик да не позволява разпродажбата на парче и ликвидацията на киноцентъра в Бояна! Да се използват в максимална степен възможностите, които дългогодишните нарушения на приватизационния договор дават и Агенцията за публичните предприятия и контрол да влезе в ролята си! Комисията по култура и медии в Народното събрание да покани в спешен порядък представителите на АППК и Министъра на културата и те да изложат техните становища относно изпълнението на всички контролируеми задължения по приватизационния договор, а министърът на културата следва да изложи позицията на министерството относно защитата на обществения интерес, националната филмова инфраструктура и бъдещето на българското филмопроизводство.

Държавата, ако се налага, да помогне за привличане като купувач този път на истински стратегически инвеститор, който да запази киноцентъра като работещо предприятие, включително ако е нужно и с договори за производство на филми с държавна поръчка по примера на САЩ!

Нито София, нито Витоша имат нужда от поредния нагъчкан с оранжеви блокчета комплекс с „вю“ „хилс“ или „резидънс“ в името! Имаме нужда от работеща киноиндустрия, даваща добри доходи на хиляди професионалисти и създаваща добавена стойност и за икономиката и за културата на страната!
Това е обществения интерес! Сега вече всички знаете!
Призовавам ви да го защитите!