Законопроектът и тревогите на „Възраждане“

Предложените от Министерството на енергетиката промени в Закона за енергийната ефективност предизвикват сериозни въпроси относно прилагането на европейските изисквания за енергийно сертифициране на сгради в България. На етап обществено обсъждане е законопроект, който въвежда изискванията на две европейски директиви в националното законодателство.

Част от новия режим засяга енергийните сертификати на сградите и тяхното предоставяне при продажба или отдаване под наем на имоти. На пръв поглед целта изглежда логична – купувачът да разполага с информация за енергийния клас на жилището и свързаните с това разходи за отопление и охлаждане. Проблемът обаче е, че подобно изискване предстои да бъде приложено върху жилищен фонд, който в огромната си част не е подготвен за него.

Българската реалност: Неподготвен жилищен фонд

По данни на експерти по енергийна ефективност, едва 6.4% от многофамилните жилищни сгради в България разполагат със сертификат, а при еднофамилните къщи делът е едва 0.1%. Същевременно, сертификатът се издава за цялата сграда, а не само за отделен апартамент.

Именно тук възниква един от най-сериозните практически проблеми. Собственик на апартамент в стара жилищна сграда може да реши да продаде имота си, но сградата да няма необходимия сертификат. За издаването му е необходимо обследване, осигуряване на достъп, организация от страна на етажната собственост и заплащане на съответната процедура. Останалите собственици обаче може да нямат нито желание, нито финансова възможност да участват в процедура, необходима в конкретния момент само на един от тях.

„Възраждане“: Правото на собственост не трябва да зависи от съседите

Така едно изискване, което по замисъл трябва да предоставя информация на купувача, рискува на практика да постави правото на собственика да се разпорежда със своето жилище в зависимост от решенията на целия вход. От „Възраждане“ са категорични, че това не трябва да бъде допуснато. „Енергийната ефективност е важна цел, а информацията за енергийните характеристики на един имот е полезна за неговия бъдещ собственик. Но информационният документ не може да бъде превърнат на практика в разрешително дали българският гражданин има право да продаде собственото си жилище“, заявяват от партията. Тази позиция е в унисон с цялостната им политика за защита на суверенитета и правата на българските граждани, подобно на случая, когато Ивелин Първанов от „Възраждане“ гласува против разполагането на американски самолети в Безмер.

Още по-неприемливо е упражняването на това право да зависи от решенията, организацията и финансовите възможности на останалите собственици в сградата. При неподготвено въвеждане на режима последствията са предвидими – забавени или блокирани сделки, рязко нарастване на търсенето на енергийни обследвания, недостиг на специалисти, по-дълго чакане и допълнителни разходи за българските семейства.

Европейски изисквания с български прочит

Европейските изисквания трябва да бъдат въведени по начин, който отчита българската действителност, а не механично и за сметка на гражданите. България има задължение да транспонира европейските правила за енергийното сертифициране, но начинът, по който те ще заработят на практика, е отговорност на българската държава и българския законодател. Затова управляващите не могат да се оправдават единствено с аргумента „Европа ни задължава“. Това е част от по-широката дискусия за ролята на България в Европейския съюз, където Костадинов след срещата на ЕСН в Берлин заяви, че ЕС трябва да бъде предоговорен изцяло. Държавата е длъжна да създаде работещ национален механизъм, който едновременно предоставя необходимата информация на купувача и защитава правото на собственика да се разпорежда със своя имот.

Исканията на „Възраждане“ за работещ механизъм

От „Възраждане“ настояват преди въвеждането на режим, който може да затрудни или блокира имотни сделки, да бъдат гарантирани няколко основни условия:

  • Необходим е достатъчно дълъг преходен период, за да могат гражданите и институциите да се подготвят.
  • Трябва да бъде създадена достъпна процедура за собственика на отделен апартамент, която да не го превръща в заложник на решенията на цялата етажна собственост.
  • Необходимо е да има достатъчен брой специалисти, които могат да извършват обследванията, както и работещ електронен регистър.
  • Най-важното – трябва да бъде гарантирано, че липсата на документ, който собственикът обективно не може самостоятелно да си осигури, няма да блокира правото му да се разпорежда със своята собственост.

Според партията, не може първо да бъде създадено задължението, а едва след това държавата да започне да търси отговор на въпроса как стотици хиляди граждани ще могат да го изпълнят. Подобен подход няма автоматично да направи българските жилища по-енергийно ефективни. Той може да направи сделките по-бавни, по-скъпи и по-трудни за осъществяване.

„Възраждане“ няма да подкрепи промени, които превръщат разумната цел за повишаване на енергийната ефективност в поредната бюрократична тежест за българските граждани. Преди да бъдат въвеждани нови задължения, трябва да има работещ механизъм, който защитава едновременно купувача и собственика. Енергийният сертификат трябва да информира купувача, а не да се превръща в разрешително за собственика да продаде собствения си дом. В противен случай вместо по-висока енергийна ефективност, рискуваме да получим административен хаос на имотния пазар, чиято цена ще бъде платена от българските граждани.