СПОРТЕН КОМПЛЕКС „СЕПТЕМВРИ“ – ПРОБЛЕМ, КОЙТО ДЪРЖАВАТА ОТЛАГА ДА РЕШИ
В миналото българската държава изгражда спортни комплекси с ясното разбиране, че спортът е превенция за здравето, дисциплина за младите и основа за национални успехи. Днес тази логика е подменена – спортната инфраструктура се оставя да се руши, а ангажиментът към спорта остава на нивото на декларации. Спортен комплекс „Септември“ е показателен пример за това институционално бездействие.
Като народен представител от „Възраждане“ и член на Комисията по въпросите на младежта и спорта в Народното събрание, се ангажирах с този казус по информация от общински съветници на „Възраждане“ и след собствени допълнителни проучвания. Темата не е политическа атака, а въпрос на държавна отговорност към собствената ѝ инфраструктура.
През последните месеци извърших проверка на наличните документи, свързани със спортен комплекс „Септември“ – актове за държавна и общинска собственост, решения на Министерския съвет, документи на Столичния общински съвет, кореспонденция между институции и инвентарни описи. Целта беше една: да се установят фактите за собствеността, управлението и реалното състояние на комплекса.
По документи комплексът включва два стадиона (основен и спомагателен), дванадесет закрити спортни зали, осем кортови игрища, плувен басейн и обслужващи сгради. Това е цялостен, многопрофилен спортен комплекс, създаден в края на 50-те години като държавна база с капацитет над 25 000 зрители, използвана десетилетия наред за масов и състезателен спорт.
Фактологията за собствеността е ясна и опровергава мита за „неясен статут“. Около 85–90% от територията и съоръженията са публична държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на младежта и спорта. Част от имотите са апортирани в капитала на 100% държавното дружество „Сердика спортни имоти“ ЕАД. Останалите приблизително 10–15% са били общински имоти, безвъзмездно прехвърлени от Столична община с цел оформяне на единен спортен комплекс. Частна собственост в рамките на комплекса няма.
Проблемът не е в собствеността, а в управлението. В продължение на години на територията на комплекса са допускани ползвания без ясен правен режим, изграждани са обекти без необходимите разрешителни, а върху публична държавна собственост са събирани такси, които не са постъпвали при реалния собственик – държавата. Няма данни за последователно търсене на имуществена или персонална отговорност за тези практики, въпреки че ползвателите са идентифицируеми по документи.
Физическото състояние на комплекса може да бъде описано с едно изречение: съоръженията са оставени до степен, в която не се ремонтират, а се заменят. Големият стадион е практически неизползваем, залите и басейнът са в такова състояние, че не отговарят на съвременни изисквания, външните игрища и кортове са компрометирани, а прилежащите площи се използват за всичко друго, но не и за спорт.
Затова разговорът за „частичен ремонт“ е несъстоятелен. Необходимo е поетапно, цялостно възстановяване и модернизация, при запазване на публичния характер на комплекса и ясен контрол от страна на държавата.
Именно с тази цел внесох предложение за поетапно целево финансиране за спортен комплекс „Септември“ към проекта за държавен бюджет. Предложението не стигна до пленарна зала, тъй като бюджетът беше оттеглен. То не е било отхвърлено по същество и въпросът остава открит.
Ще продължа да настоявам спортен комплекс „Септември“ да бъде върнат в центъра на бюджетния дебат и да изисквам от Министерството на младежта и спорта ясна институционална отговорност за управлението на тази държавна собственост. Защото когато държавата допуска разруха на собствените си спортни бази и не носи отговорност за това, проблемът вече не е спортен. Той е държавен.
Виолета Кърпачева
