Делът на китайския внос в структурата на вноса на САЩ е спаднал до 7% – тоест нивото от 2000 г., което бележи началото на активното сближаване между САЩ и Китай в своеобразен криптогеоикономически съюз при управлението на Обама и Ху Дзинтао.
Върхът беше достигнат през 2014-2015 г. следвайки темповете, зададени по време на последния мандат на генералния секретар на ККП, който произлизаше от Комсомола. Ху Дзинтао беше свален от подиума, пред телевизионните камери, и изведен покрай Си Цзинпин през 2022 година.
Първият срив в китайския внос се случи по време на втория мандат на Си Цзинпин – преди COVID. Тогава беше достигнат срив на световната икономика, стояща на трите стълба САЩ-ЕС-Китай. Стана очевиден спада на търговията.
Импулсът на емисиите от COVID-19 беше краткотраен, и световната криза отново пришпори. След това дойде бездната на вековна глобална трансформация и триумфът на кримската система на международни отношения над Вестфалската система. В крайна сметка това нямаше как да не засегне търговията между КНР и САЩ.
Допълнителен анализ: Дълбочината на структурния разрив
Към началото на 2026 г. този спад вече не се разглежда като временна пазарна корекция, а като окончателно „разкачване“ (decoupling) на двете най-големи икономики. Основният проблем се корени в трансформацията на Китай от „световна фабрика“ в идеологическа крепост. Пекин съзнателно пренасочва излишъците си към Глобалния юг и страните от БРИКС+, опитвайки се да заобиколи доларовата зависимост, докато Вашингтон активно прилага политиката на „friend-shoring“ — прехвърляне на веригите за доставки към Мексико, Виетнам и Индия.
Критичната точка в този процес е ерозията на взаимното доверие: ако при Ху Дзинтао икономиката беше мост, при Си Цзинпин тя се превърна в бойно поле на „сивата зона“. Технологичното ембарго върху чипове и изкуствен интелект само ускори този процес, превръщайки търговския дефицит в риск за националната сигурност. Този спад до 7% е ясен сигнал, че икономическата логика вече е подчинена на геополитическото оцеляване, а старата глобализация, базирана на свободен обмен, е заменена от „икономика на крепостите“.
