В предишни публикувани анализи се спомена, че Си Цзинпин, следва действията на Сталин от времето на Втората световна война и се опитва да създаде върховен военен орган, който да централизира и съсредоточи цялата власт в себе си, подчинявайки правителството и останалата администрация, за постигането на крайната цел – победата във войната. В СССР е създаден Държавният Комитет по Отбраната (ГКО), на който се подчиняват Генералният щаб и Минидтерството на отбраната. Ще дадем малко повече информация за създаването и функционирането на ГКО.

Решението на политическото ръководство за създаване на Държавния комитет по отбрана е било предварително оформено като Резолюция № 136 на Политбюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) „За образуване на Държавния комитет по отбрана“ . Държавният комитет по отбрана (ГКО) е образуван на 30 юни 1941 г. със съвместна резолюция на Президиума на Върховния съвет на СССР, Съвета на народните комисари на СССР(правителството) и Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) . Необходимостта от създаване на Държавния комитет по отбрана като най-висш ръководен орган е била мотивирана от настоящото извънредно положение и бързата мобилизация на всички сили на народите на СССР за отблъскване на врага, и трудната обстановка на фронта, която изисква максимална централизация на ръководството на страната. Идеята за създаване на Държавен комитет по отбрана е предложена на среща на 29 юни 1941 г., организирана от В. М. Молотов в Кремъл, на която присъстват и Л. П. Берия, Г. М. Маленков, К. Е. Ворошилов, А. И. Микоян и Н. А. Вознесенски. Следобед участниците в срещата отиват в Близката вила, където заедно със Сталин разпределят отговорностите между членовете на Държавния комитет по отбрана (ГКО).

Тук е формулирана и резолюцията за формиране на Държавния комитет по отбрана. Ръкописен вариант на резолюцията е запазен във фонда на Политбюро на Централния комитет. Документът понастоящем се намира във фондовете на Руския държавен архив за историческа и политическа история (РГАСПИ).

Функции

ГКО ръководеше всички военни и икономически въпроси по време на войната. Създаването на ГКО имаше за цел бързо да преодолее объркването в бюрокрацията на държавните органи на централно и местно ниво и да концентрира решаването на всички критични държавни въпроси в един оперативен център. ГКО първоначално е създаден като орган за извънредни ситуации, на който са предоставени пълни правомощия в рамките на СССР. Неговите инструкции са задължителни за всички съветски, икономически, партийни, комсомолски и военни органи, както и за всички граждани на СССР. ГКО определяше всички планове за икономическо развитие на страната по време на войната и ежедневно контролираше тяхното изпълнение. Всеки документ на ГКО имаше силата на закон.

Бойните операции се ръководеха от Щаба на Върховното командване чрез неговия изпълнителен орган – Генералния щаб. 

Състав

Със съвместна резолюция на Президиума на Върховния съвет на СССР, Съвета на народните комисари и Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) от 30 юни 1941 г. е сформиран ГКО в състав:

• Председател на  ГКО – И. В. Сталин,

• Заместник-председател на  ГКО – В. М. Молотов,

• Членове на ГКО – К. Е. Ворошилов, Г. М. Маленков, Л. П. Берия.

Впоследствие съставът на ГКО се променя няколко пъти:

• На 3 февруари 1942 г. Н. А. Вознесенски (тогава председател на Държавния комитет по планиране на СССР) и А. И. Микоян са назначени за членове на ГКО ;

• На 20 февруари 1942 г. Л. М. Каганович е назначен в ГКО ;

• На 16 май 1944 г. Л. П. Берия е назначен за заместник-председател на ГКО ;

• На 21 ноември 1944 г. Н. А. Булганин е назначен за член на ГКО на мястото на К. Е. Ворошилов.

На 22 октомври 1941 г. ГКО издава Резолюция № 830 сс за създаване на градски комитети по отбрана (ГорКО), в която се посочва, че ГорКО са създадени „в интерес на съсредоточаване на цялата гражданска и военна власт и установяване на най-строг ред в съседните райони, представляващи непосредствения тил на фронта“. ГорКО е трябвало да координират работата на гражданските и военните власти за разрешаване на възникващи проблеми. Те включват представители на съветските и партийните органи, ръководители на НКВД и военното командване. Органите на ГКО действат едновременно и чрез конституционните органи и администрацията. На 23 октомври 1941 г. е сформиран Съветът на ГКО.

Постановления

По-долу са дадени някои (не всички) от постановленията и заповедите на ГКО.

Първото постановление на ГКО („За организацията на производството на средни танкове Т-34 в завод „Красное Сормово“) е издадена на 1 юли 1941 г., а последното (№ 9971 „За плащане на останалите некомплектни боеприпаси, получени от промишлеността и разположени в базите на Народния комисариат на отбраната на СССР и Народния комисариат на ВМС“) е издадена на 4 септември 1945 г. Постановленията са номерирани последователно.

От 9971 резолюции и заповеди, приети от ГКО по време на работата му, 44 документа понастоящем остават на секретно място (19 документа, свързани с производството на химическо оръжие, и 17 документа, посветени на извеждането на оборудване от Германия). Повечето от резолюциите на ГКО са подписани от И.В. Сталин или заверени с неговия печат, докато някои са подписани от неговия заместник Молотов и членовете на ГКО Микоян и Берия.

ГКО не е разполагал със собствен апарат (няма собствен секретариат); решенията му са се подготвяли от съответните народни комисариати              (министерства) и отдели, а документацията е била обработвана от Специалния сектор на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). По-голямата част от постановленията на ГКО са били класифицирани като „Секретно“, „Строго секретно“, „Строго секретно / от особено значение“ (общо 57 документа) или „Строго секретно / Специална папка“ (общо седем документа) [обозначения „с“, „сс“, „сс/ов“ и „сс/оп“ след номера], но някои постановления са били открити и публикувани в пресата (например, Постановление на ГКО № 813 от 19.10.1941 г. „За въвеждане на обсадно положение в Москва“).

Броят на указите на ГКO по години отразява засилването на дейността във висшите ръководни структури на страната: 1087 укази и заповеди са приети през първите шест месеца на 1941 г., 1592 през 1942 г., 2396 през 1943 г. и 2711 през първите осем месеца на 1945 г. По-голямата част от указите на ГКO се отнасят до теми, свързани с войната:

• евакуация на населението и индустрията (в първия период на Великата отечествена война);

• мобилизация на индустрията, производство на оръжия и боеприпаси;

• формиране на гвардейски части;

• приемане на нови видове оръжия и боеприпаси;

• боравене с пленени оръжия и боеприпаси;

• изучаване и износ за СССР на пленена техника и промишлено оборудване; репарации (в последните етапи на войната);

• организиране на военни операции, разпределение на оръжия и др.;

• назначаване на упълномощени представители на ГКO;

• започване на „уранова работа“ (създаване на ядрени оръжия);

• структурни промени в самия ГКО.

Структура

В състава на ГКО влизат няколко структурни подразделения. В хода на своето съществуване структурата на комитета се е променяла многократно, за да се увеличи максимално ефективността на управлението и да се адаптира към текущите условия.

Най-важното подразделение е Бюрото по операциите, създадено на 8 декември 1942 г. с Решение № 2615 на ГКO. В бюрото са включени В. М. Молотов, Л. П. Берия, Г. М. Маленков и А. И. Микоян. Задачите на това подразделение първоначално включват контрол и надзор на текущата работа на всички Народни комисариати (министерства): на отбранителната промишленост, Народните комисариати на железниците, черна и цветна металургия, електроцентрали, нефтена, въглищна и химическата промишленост, както и подготовка и изпълнение на плановете за производство и снабдяване на посочените отрасли на промишлеността и транспорта с всичко необходимо. На 19 май 1944 г. е приета Решение № 5931, което значително разширява функциите на бюрото – сега неговите задачи включват наблюдение и контрол върху работата на Народните комисариати на отбранителната промишленост, транспорта, металургията, Народните комисариати на най-важните отрасли на промишлеността и електроцентралите; От този момент нататък Оперативното бюро отговаря и за снабдяването на армията; накрая му са възложени задълженията на Транспортния комитет, който е бил премахнат с решение.

Други важни подразделения на ГКО са:

• Групата на постоянните представители на ГКО и постоянните комисии на ГКО по фронтовете.

• Комисията по евакуация (сформирана на 22 юни 1942 г. с Решение № 1922 на Държавния комитет по отбрана);

• Специалният комитет (занимава се с въпроси, свързани с репарациите). На 26 септември 1941 г. с Решение № 715 на ГКО към този комитет е организирана Дирекцията за евакуация на населението;

• Комисията по трофеите (създадена през декември 1941 г., а на 5 април 1943 г. с Решение № 3123 сс, преобразувана в Комитет по трофеите);

• Комитет за железопътно разтоварване — сформиран на 25 декември 1941 г. с решение на ГКO № 1066 ss[25];

• На 14 септември 1942 г. с постановление на ГКО № 1279 той е преобразуван в Транспортен комитет към ГКО, който съществува до 19 май 1944 г., след което с постановление на ГКО № 5931 Транспортният комитет е премахнат и функциите му са прехвърлени на Оперативното бюро на ГКО;

• Комитет за евакуация (създаден на 25 октомври 1941 г. с Резолюция № 834 на ГКO, разпуснат на 25 декември 1941 г. с Резолюция на ГКO № 1066 ss).

• Съвет по радиолокация — създаден на 4 юли 1943 г. с Решение № 3686 сс на ГКО, в състав: Маленков (председател), Архипов, Берг, Голованов, Горохов, Данилов, Кабанов, Кобзарев, Стогов, Терентьев, Учер, Шахурин, Щукин;

• Специален комитет — създаден на 20 август 1945 г., занимава се с въпроси, свързани с разработването на ядрени оръжия. В рамките на Специалния комитет, на същия ден, 20 август 1945 г., е създадено Първо главно управление при Съвета на народните комисари на СССР (ПГУ), което отговаря за създаването на нов отрасъл на промишлеността в кратки срокове.

Системата от три главни управления при ГКО е създадена с разчитане на следвоенното развитие на принципно нови отрасли на промишлеността и съществува много по-дълго от самия комитет. Тази система насочваше значителна част от ресурсите на съветската икономика към развитието на ядрената сфера, радарната индустрия и космическата индустрия. Нещо повече, Главните управления не само решаваха задачите за повишаване на отбранителните способности на страната, но и служеха като знак за важността на своите ръководители. Така, в продължение на няколко години след създаването си, от съображения за секретност, Първо главно управление не предоставяше никаква информация за състава или работата си на никой друг орган освен на Президиума на Централния комитет на КПСС.

За изпълнение на най-спешните задачи на местно ниво съществуваше институцията на представителите на ГКО на СССР. Назначеното лице получаваше мандат на ГКО, с който то отива да изпълни възложената му задача. След представяне на този документ всеки ръководител или служител, на който и да е местен орган е бил задължен да изпълнява всички инструкции, получени от носителя на мандата. Представителят на ГКО докладваше директно на ГКО и носеше лична отговорност за изпълнението на възложената задача.

Разформироване

ГКО е разпуснат с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 4 септември 1945 г., след като е изпълнил военновременната си роля след края на военните операции.

Архив

След разпускането му, документите на ГКО са прехвърлени в архива на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), поради факта, че ГКО не е разполагал със собствен секретариат, а деловодството му се е осъществявало от Специалния сектор на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). През 1995 г. (в съответствие със заповедите и указанията на президента на Руската федерация от 22 септември 1994 г. и 21 ноември 1994 г.) документите са прехвърлени в Руския държавен архив за социално-политическа история (РГАСПИ).

Материалите на ГКО на СССР (код 644) са събрани в четири архивни описа:

• Опис 1. Копия за изпращане по пощата на укази и заповеди на Държавния комитет по отбрана (ГКО) за 1941-1945 г. — 436 броя.

• Опис 2. Укази и заповеди на Държавния комитет по отбрана (ГКО) (оригинали) за 1941-1945 г. — 525 броя.

• Опис 3. Протоколи от заседания на Оперативното бюро на Държавния комитет по отбрана (ГКО) (копия) за 1943-1945 г. — 7 броя.

• Опис 4. Материали на члена на Държавния комитет по отбрана (ГКО) Г. М. Маленков за 1941-1945 г. — 19 броя.

Това е историята на ГКО по времето на Сталин. Какъв ще бъде неговият китайски вариант по времето на Си Цзинпин, и как ще функционира, тепърва предстои да видим.