Обществеността настоява за прозрачност относно промените в експозицията и съдбата на оригиналните артефакти

Предстоящият ремонт на Паметника на свободата на Шипка: Дебат за история и автентичност

Предстоящият мащабен ремонт на Паметника на свободата, величествено издигащ се на връх Шипка, разбуни духовете в обществото. Планираните промени не само във външния вид, но и в интериора и музейната експозиция на монумента, повдигат редица въпроси, на които държавата все още не е дала ясни отговори.

Три години затваряне и 7 милиона евро: Подробности за проекта

Ремонтните дейности са предвидени да стартират след честванията на 149-ата годишнина от Шипченските боеве на 22 август 2026 г., след което Паметникът ще бъде затворен за посетители. Срокът за изпълнение е амбициозен – почти три години, което означава, че през 2027 г., когато България ще отбележи 150 години от епичната Шипченска епопея, символът на свободата може все още да е под скелета. За 2026 г. Министерският съвет е осигурил 3 151 475 евро, а общата стойност на договора възлиза на внушителните 6 902 951,61 евро.

Призив за прозрачност: Какво ще остане зад реставрираната фасада?

Димитър Пашев, председател на казанлъшката организация на ПП „Възраждане“, е сред най-гласовитите критици на липсата на прозрачност. Той подчертава, че въпросът не е дали Паметникът трябва да бъде реставриран – това е безспорно, а какво точно ще бъде променено в неговата същност. Още през 2024 г. стана ясно, че предстои разработването на изцяло нов тематико-експозиционен план. Към 12 март 2026 г. Министерството на културата вече е съгласувало проекта за художествено-пространственото оформление на бъдещата експозиция, но съдържанието му остава тайна за широката публика.

„Проектът е готов и съгласуван. След като държавата знае как ще изглежда бъдещата експозиция, обществото също има право да знае. Той трябва да бъде показан преди необратимите промени, а не след тях“, категоричен е Пашев.

Съдбата на оригиналните артефакти: Дигитализация или подмяна?

Един от най-чувствителните въпроси е свързан със съхранението и представянето на оригиналните исторически ценности. Става дума за оръжия, ордени, медали, лични вещи, документи, батални картини, копието на Самарското знаме, семейния печат на граф Игнатиев и бойния топ. От Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ е съобщено, че част от движимите културни ценности ще бъдат заменени с маслени репродукции или дигитални изображения. Кои точно оригинали обаче ще бъдат изведени, не е публично изяснено.

„Съвременните технологии трябва да допълват автентичните исторически свидетелства, а не да ги изместват. Има разлика между това един артефакт да бъде съхранен във фондохранилище и посетителят да може да го види в самия Паметник“, посочва Пашев. Както произведенията на Патриарха на българската литература Иван Вазов съхраняват духа на епохата, така и тези артефакти са пряко свидетелство за миналото и не бива да бъдат скривани от погледа на посетителите.

Бъдещият приемен център: Неясни планове и потенциално изместване

Допълнителна неяснота съществува около бъдещия приемен център в подножието на върха. Той не е част от настоящия ремонт и за него към момента няма публично обявени конкретен срок, отделен проект или осигурено финансиране. Пашев изразява опасения, че ако част от музейното съдържание ще бъде изведено с перспективата някога да бъде представено в този бъдещ център, обществото трябва да знае това още сега. „Този център може да допълва Паметника, но не и да бъде основание за редуциране на съдържанието в него“, заявява той.

Шипка – свято място без политически корекции

Принципен остава и въпросът как новата експозиция ще представи Българското опълчение, руската императорска армия и съвместните им действия при отбраната на Шипченския проход. „Шипка не е място, на което историята трябва да бъде приспособявана към политическата конюнктура. Новата експозиция трябва да гарантира исторически достоверно представяне на Българското опълчение и руската императорска армия в боевете за Шипка и Освобождението на България“, категоричен е Димитър Пашев.

Призиви за публично обсъждане преди необратими промени

Като председател на Комисията по култура, туризъм и вероизповедания към Общински съвет – Казанлък, Пашев вече е оспорвал по съдебен ред разрешението за строеж, но Върховният административен съд е приел, че той няма необходимия правен интерес. Въпреки това, преди започването на необратимите намеси, той настоява за публикуване на тематико-експозиционния план, изясняване кои оригинални експонати остават и кои ще бъдат заменени, както и за публично обсъждане с историци, музейни специалисти и обществеността.

„Ако опасенията са неоснователни, публикуването на готовия план ще ги разсее. Ако има решения, които трябва да бъдат преразгледани, това трябва да стане сега, а не след свършен факт. Шипка трябва да бъде реставрирана и съхранена, но заедно с каменния градеж трябва да съхраним историческия разказ и автентичните свидетелства. Паметникът на свободата принадлежи на България. Какъв Паметник на свободата затваряме днес и какъв ще отворим след ремонта?“, пита Димитър Пашев в отворено писмо до министър-председателя.

Докато страната се готви за разнообразни културни събития, като например предстоящия Бургас Блус Фест 2026, вниманието е приковано и към съхранението на нашето историческо наследство и идентичност, чийто неразделна част е Паметникът на свободата на Шипка.