Важен аспект за разбирането на социално-политическите процеси е картата на Европа.

Вижте колко различен е бившият Съветски съюз от останалата част на Европа – това е женско царство. „Мъжете нямат място тук.“

Нещо се е случило и продължава да се случва в постсъветското пространство, което все повече изтласква мъжете от обществото. Точните причини могат да се сведат до една голяма: мъжете не ценят живота си, както и жените, и обществото, също не ценят мъжете. Обществото отдавна е урбанизирано, но мъжете се държат така, сякаш все още живеят в голямо селско семейство, с трима или четирима братя.

Преобладаването на жените в постсъветското пространство започва средно на 40-45 години, но в най-отчаяните райони това е още на 30-32 години. Сега СВО, заедно с емиграцията на млади мъже, ще направи това царство още по-женствено. (Според всички правила на демографията, подобно „женско царство“, особено с ниска раждаемост, би трябвало да изпадне в хибернация, в латентно състояние; да живее много сънлив, спокоен и еснафски, бюргерски живот. Но тези правила, както виждаме, не важат в Северна Евразия.)

Не е ясно защо, в разбирането си, съвременната ни цивилизация смята женското царство за мирно. Руската история показва друго – при цариците, държавата се е занимавали с военна експанзия, каквато не е била водена при повечето от царете. А опитът с гражданския конфликт в Украйна показва, че жените често са оказват най-активни. Ако потърсим антропологично обяснение за това, не само мъжете търсят повече жени, за да разпространяват гените си, но и жените търсят най-богатите и престижни мъже за потомството си. И така, очевидно, в Източна Европа жените са недоволни от мъжете си – от мнозинството от тях. Поради особеностите на социалната структура, материалното богатство не достига до тях, оставайки на най-високите нива на класовото общество. Само военен договор може да превърне провинциалният мъжа в доходоносен. Няма да разказваме многобройни семейни истории – сами сте ги чели.

Ако слезем до нивото на местната власт и държавната администрация, включително кметствата, общините, районните и областни администрации, жените са подавляващо мнозинство спрямо мъжете. Подавляващо мнозинство. Жените в Русия  изтикаха почти напълно всички мъже от образованието, и тихичко ги избутват и от медицината. В някои малки отдели на полицията състоянието е същото. Там цялото ръководство се състои изцяло от жени. Следователите и дознателите, също са основно жени. Офицерският корпус в полицията  се състои предимно от представители на прекрасния пол. Така е в прокуратурата и съда. В която и да е организация на активисти и общественици в градовете, там също е непропорционално съотношението на жените спрямо мъжете. Придвижват всякакви проекти, борят се за благоустройство, организират кварталните празници. Инициаторите и ръководителите на всичко това са предимно жени. И често организацията на това не им струва нищо. Изграждат хоризонтални връзки. Мъжете в органита на властта не започват от най-низовите позиции, там има високо натоварване и са най-малките заплати. В това направление, жените в Русия имат пълен оперативен простор на действие.

При длъжностите на заместник-кметовете и помощниците на губернаторите вече има паритет в някои от руските региони. В общинските и градските съвети, в областните събрания  паритета настъпва постепенно. От там ще започне и постепенното издигане по-нагоре, и по-нагоре. Но просто рано, или късно, нещата отиват натам, когато няма да има кой да се издига по време на избори, и да се издига на повишение в длъжност. По време на изборите, когато трябва да се мобилизира електоратът, отново в първите редове са жените. Те се занимават с агитацията, мобилизацията, те са на изборните участъци, те са сред организаторите на този тип събития, на градско ниво. Добре са разработени по женска линия и вертикалните връзки. Училищата, кръжоците, допълнителните образователни курсове, всякакви концертни колективи, управлението на блоковете и входовете и др. п. В днешна Русия жените са суперактивни, в сравнение с мъжете. Те са сред защитниците градски старини, историческите здания, и много агресивно прокарват своите позиции. Правозащитниците също са преобладаващо жени и агресивно налагат своята линия. Томск дори домъкнаха мъртво куче пред вратите на кметството. Жените могат да организират и митинг, и то не в покрайнините, а в самият център – нещо, което дори не се позволява и на водачите на парламентарните фракции в Думата. Жените са начело във всички борби на макроравнище, в комуникациите, те са канала за обратната връзка към органите на властта, те коментират кметовете и губернаторите, те съставят гневните обращения, писмата до прокуратурата, писмата в следствения комитет. Всичко това се организира и ръководи от жени.                                                      Това е картината от последните десетилетия в Русия.

Всичко това ескалира от времето на великата криминална революция през 90-те години, когато мъжете се избиваха масово в бандитските и мутренски войни, когато започнаха да водят рисково и безотговорно битово съществуване. Тогава масово се разпространиха най-тежките форми на алкохолизъм и наркозависимостта, нарастнаха главоломно пътно-транспортните произшествия, влоши се здравеопазването, и мъжете масово попаднаха в потиснатото депресивно състояние на безизходицата, губейки мотива за оцеляване, самозащита, и самосъхранение. В това направление работеха силно и регионалните войни на постсъветското пространство. Допълнително, здравият елемент в мъжката част на обществото се ориентира към емиграция на Запад – в Европа и зад океана.

Така се оказа, че дори в постиндустриалното общество, се запазва вековният тренд от времето на селскостопанската крепостна система, когато мъжете са използвани като ресурс за водене на война и преодоляване на икономическите предизвикателства стоящи пред националната империя. Оказва се, че в народопсихологията на това огромно пространство, преобладава възприемането на мъжката част от обществото, като алтруистична жертва в името на неговото оцеляване. И тази жертва трябва да е в името на женското начало и империята.

И в примитивните земеделски култове земята и смъртта също са съсредоточени, като правило, около богиня, която никак не е мила и милостива.