Обещание без покритие?

Идеята да се впише в Конституцията правото на плащане в брой звучи като разумна стъпка в защита на гражданските свободи. Но когато една държава вече се е отказала от собствената си валута и е приела чужда, подобна гаранция може да се окаже просто „хартиен щит“. Представете си да обещавате водоснабдяване, без да контролирате главния кран – именно такава е ситуацията с България и еврото.

Въпреки че страната ни може да заяви, че няма да забранява кеша, тя не може да гарантира, че евробанкнотите и монетите винаги ще съществуват. Ако опасенията на критиците за дигиталното евро се сбъднат и Европейският съюз действително реши да премахне физическите пари, текстът в българската Конституция би останал практически неизпълним.

Защо кешът е важен, но бъдещето му – несигурно

Плащането в брой предлага редица предимства: то осигурява независимост от банки, електронни системи и потенциални технически сривове. Защитава личното пространство и гарантира достъп до икономическия живот за хора без банкови сметки или с ограничена дигитална грамотност. Именно затова намерението, заложено в Програмата за управление на България за периода 2026–2030 г. – „конституционно гарантиране на правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода“ – на пръв поглед изглежда логично.

Истинската стойност на такава конституционна гаранция обаче не бива да се оценява спрямо днешната ситуация, когато еврото в брой е налично, а спрямо хипотезата, срещу която тя уж трябва да ни предпази. От години критиците на дигиталното евро предупреждават, че неговото въвеждане може да е първата стъпка към постепенно ограничаване и дори пълно премахване на кеша. Това би преместило всички плащания в централизирана дигитална система, където всяка транзакция оставя следа, а достъпът до парите зависи от правилата на тази система.

Въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) към момента твърди, че дигиталното евро ще допълва, а не замества кеша, въпросът е хипотетичен: какво би станало, ако европейската политика се промени?

Загубеният суверенитет: България в еврозоната

Именно тук се крие същината на проблема за България. След присъединяването към еврозоната страната ни вече няма едностранен контрол върху валутата, която използва. Паричната политика за държавите членки е изключителна компетентност на ЕС. ЕЦБ разрешава емитирането на евробанкноти, а количеството монети, което отделните страни могат да пускат в обращение, се съгласува на европейско равнище.

Българската народна банка (БНБ) участва в Евросистемата и емитира евро съгласно европейските правила. Това обаче не означава, че България може едностранно да реши да продължи да издава евро в брой, ако на общоевропейско ниво бъде взето противоположно решение. Страната ни не може да създаде собствена евробанкнота, да отпечата необходимото количество или сама да запази статута ѝ на законно платежно средство. В такава ситуация Конституцията би гарантирала право, което държавата няма нито техническата, нито правната възможност да обезпечи.

Уроците от Словакия, Словения и Унгария

Разликата между държавите става очевидна при поглед към други страни. През 2023 г. Словакия, а през 2025 г. и Словения, записаха в своите конституции правото на плащане в брой. Тези текстове защитават кеша срещу ограничения от националните власти, банки и търговци, докато еврото в брой съществува. Показателно е обаче, че ЕЦБ предупреди, че националното уреждане на задължителното приемане на евро в брой може да навлезе в изключителната компетентност на Съюза.

Съвсем различен е случаят с Унгария. През 2025 г. и там беше добавено правото на плащане в брой в основния закон. Но Унгария не е част от еврозоната и продължава да използва своя форинт. Унгарската държава и централната ѝ банка разполагат със собствена национална валута и инструменти да поддържат нейното физическо обращение. Само унгарската гаранция има реална опора в запазен национален паричен суверенитет – Будапеща не само обещава право на кеш, но и контролира валутата, чрез която това право може да бъде упражнявано.

Критиката на Костадинов: Закъсняла идея

На този фон лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов припомни, че партията му е предложила подобна конституционна защита още през 2023 г. Тогава обаче идеята не е получила подкрепа. Според Костадинов, три години по-късно, идеята вече е лишена от най-важния инструмент за нейното изпълнение – националната валута. Той подчертава: „Ако Европейската централна банка утре реши, че премахва парите в брой, нашата държава нищо не може да стори. Защото ще ви припомня – ние не печатаме банкнотите си, не сечем монетите си, не разполагаме със суверенитет над валутата си.“

Костадинов определя еврото като валута, предоставена на България от ЕЦБ, и предупреждава, че правото да се плаща в брой не може да бъде реално гарантирано без собствен контрол върху парите. Неговите виждания за необходимостта от преразглеждане на отношенията в ЕС, особено по отношение на суверенитета, са добре известни. За повече информация относно позициите му, можете да прочетете Костадинов след срещата на ЕСН в Берлин: ЕС трябва да бъде предоговорен изцяло.

Предложението на „Възраждане“ от 2023 г. да се добави текст „Всеки има право свободно да извършва плащания в брой или по друг начин, предвиден в закон“ е било отхвърлено от парламента. Тогава България все още разполагаше с лев, макар и обвързан с еврото чрез валутен борд. Днес положението е съвсем различно.

Заключение: Истинската цена на „хартиения щит“

Идеята за конституционно гарантиране на правото на кеш не е напълно без значение в сегашната ситуация – тя може да спира вътрешни ограничения и опити за принудително преминаване към безкасови плащания на национално ниво. Но в крайната хипотеза, заради която подобна защита изобщо се обсъжда – пълно премахване на кеша от европейските институции – тя се превръща в просто „хартиен щит“. Българската Конституция може да обещае правото да плащаме с банкноти, но не може да гарантира, че някой друг ще продължи да ги издава.