По някаква причина всички се фокусират върху чипове от Южна Корея и Тайван, или китайски редкоземни метали, като противодействие на Съединените щати срещу Китай. Но когато става въпрос за петрол от Венецуела и Иран, те се фокусират само върху транспортните горива.
В това отношение китайците наистина се справят доста добре, както в производството на чипове, така и в разработването на електрически превозни средства. Но ситуацията може да бъде разгледана и от друг ъгъл.
Конкурентоспособността на китайския износ отдавна не зависи само от ниските разходите за труд. Тя се основава, разбира се, на икономии от мащаба и сътрудничеството, но също и на конкурентоспособността на суровините.
Китай закупува в чужбина много суровини, и между другото, това не е само петрол.
Суровините представляват 42% от вноса на Китай, като петролът е 13%, природният газ е 3%, различни суровини като мед, желязна руда, енергийни и коксови въглища са 14%, а органичните и неорганичните химикали са 11%.
Структура на китайския износ:
- Домакински и промишлени уреди и електроника – 28%
- Промишлено оборудване, помпи, двигатели, машинни инструменти и резервни части – 17%
- Превозни средства – 6%
- Пластмаси и пластмасови изделия – 5,5%
- Облекло – 4,8%
- Мебели, осветителни тела и др. – 3%
- Органични химични съединения – 3,1%
- Черни метали и изделия от черни метали – 2,6%
- Играчки и спортна екипировка – 2,4%
- Обувки – 1,5%
- Фармацевтични продукти – 1%.
Вижда се, че 45-50% от целия износ не са сложно обработени устройства, със структура на разходите, където цената на суровините не влияе съществено върху крайната цена на продукта.
Да, разбира се, редкоземните метали и икономиите от мащаба са много хубави неща, но лъвският пай от себестойността на половината от китайския износ включва обикновена стомана и пластмаса, суровината за които Китай внася, и ги внася на цени под световните нива, което прави китайските стоки толкова евтини.
Изглежда, че ако цената на петрола се повиши с 20% за Китай, това ще увеличи вноса само с 2,6%, а търговският баланс ще остане непроменен.
Погледнете ЕС, за да видите как всъщност работи това.
Например, безброй домакински стоки около нас са изработени от AБС пластмаса, която в Китай е с 30% по-евтина от средната за света. Освен това цената ѝ пада в Китай през цялата 2025 г., поради невероятното добавяне на нови мощности на Yulong Petrochemical, Daqing Petrochemical, Yike Chemical и Jilin Petrochemical.
Свръхпроизводството за местните фабрики е довело до увеличаване на износа на пластмасови пелети, който е нараснал със 70% на годишна база.
По-голямата част от себестойността на пластмасата е акрилонитрил, в производството на който Китай също е лидер. Китайският акрилнитрил е с най-ниската цена в света и за производството му също разполага с излишък от мощности.
Основните компоненти на акрилонитрила са пропиленът и амоняка.
Пропиленът, който се произвежда от петрол, представлява 50-70% от цената на пластмасата. Между другото, капацитетът за производство на пропилен в Китай също се е увеличил с 68%, което също оказва натиск върху цените.
Купувайки петрол под световните цени, получавате пропилен по-евтино от всеки друг, имате пластмаса по-евтино от всеки друг, получавате краен пластмасов продукт по-евтин от всеки друг в света, и накрая ще получите търговски излишък от трилион долара.
Същото важи и за стоманата. Китай представлява 50% от световното производство. По същество той определя цените на Лондонската борса за метали (LME).
Към 2024 г. обаче Китай е задоволявал над 80% от нуждите си от желязна руда и над 15% от нуждите си от коксови въглища чрез внос.
Китай планира да намали потреблението си на коксови въглища с 25% до 2030 г., като премине към електродъгови пещи, но зависимостта му от вноса на желязна руда остава неразрешима.
Една от задачите на Съединените щати е да изпреварят Китай в нанотехнологиите, освен останалите други.
Основната цел е да направят на Китай това, което вече успяха да направят с ЕС.
Ако конкурентоспособността на китайския износ се намали чрез повишаване на базовата цена на суровините, Китай ще претърпи криза на свръхпроизводство и пирамидата от задължения, изградена върху предположението за бъдещо производство, ще се срине.
И в тази връзка е абсолютно необходимо да се отнемат суровинните бази от Китай. Те включват Иран и Венецуела. Да, и Русия, но в по-малка степен от други страни, между другото, на пръв поглед приятелски настроени към Съединените щати, като Австралия (трябва да се подготви).
