Народният представител Ивелин Първанов защитава тезата, че Русия е изиграла три ключови освободителни роли за България и Европа, включително чрез настоящата война в Украйна, която според него е допринесла за преодоляване на ограниченията от периода на пандемията. Той твърди, че националните държави са подложени на натиск от транснационални структури чрез финансови, икономически, институционални и културни механизми, като дава за пример приемането на еврото в България. Според него защитата на националния суверенитет, продоволствената независимост и държавните институции е основно условие за свободата на гражданите. В края на изказването си подчертава значението на общата славянска история, култура и писменост като основа на духовната връзка между народите.
Следва пълният текст на изказването на народния представител Ивелин Първанов:
“Уважаеми колеги! В хода на предходните изказвания беше засегната темата за освобождението, историческата борба на Русия и нейната роля в съдбините на други народи. В тази връзка бих искал да подчертая, че в българската историческа памет Русия се явява като сила, която три пъти е изиграла освободителна роля за България и, в по-широк смисъл, за Европа. Първият път това се случва преди около век и половина, когато България възстановява своята държавност благодарение на руската армия. За българския народ това не е абстрактен исторически факт, а елемент от националното самосъзнание. Всеки българин знае, че възстановяването на българската държавност става възможно благодарение на саможертвата на руските войници. Това се учи в училище, това е част от историческата памет. Неслучайно националният празник на България се отбелязва на 3 март – деня на подписването на Сан стефанския мирен договор, когато руските войски са били при подстъпите към Босфора, недалеч от Цариград. Вторият път Русия освобождава Европа преди 81 години. Днес за това все по-често се забравя или съзнателно се премълчава, въпреки че освобождението на европейския континент от нацизма остава едно от ключовите събития в световната история на XX век. Третият път, според мен, освобождението започва преди четири години, с началото на специалната военна операция. В тази логика става въпрос не само за военното измерение, но и за освобождението на света от пандемичната истерия, от онзи режим на страх и принуда, който може да се нарече форма на санитарен авторитаризъм. Добре помним какво се случваше през този период: хората месеци наред бяха в изолация, не можеха да се движат свободно, да посещават училища, университети, да работят, да пътуват извън пределите на своите градове. Нашите сръбски колеги вероятно особено добре разбират за какво става дума: в Сърбия действаше полицейски час, на хората беше забранено да излизат на улицата, ограничаваха се елементарните форми на социален живот. Тогава, според мен, започна процесът на освобождаване от един от най-опасните транснационални удари срещу обществото и човека. Не знам как в Русия днес се оценяват бившият министър на отбраната и началникът на Генералния щаб, но смятам, че точно тези хора изиграха значима роля в освобождението на света от най-опасната форма на глобална принуда. Днес бих искал да говоря за основната заплаха, стояща пред националните държави – заплахата за самото им съществуване. Най-големите национални държави на съвременността, преди всичко Русия и Китай, са подложени на системен натиск. Този натиск идва не само от отделни държави, но и от транснационални структури, които имат дългогодишен исторически опит в разрушаването на националния суверенитет. Националните държави започват да се формират през XVI–XVII век, когато става обединението на различни народи в обща политическа общност или формирането на големи държави на основата на един народ. По същото време действат и ранните транснационални структури, най-ярък пример за които е Ост-Индската компания. Тя е не просто търговска организация, а инструмент за политическо и икономическо подчинение, своеобразен „чук“ в ръцете на транснационалните сили, разрушаващи традиционните форми на държавност. Индия добре помни последствията от подобно въздействие: Бенгалия, държавите на маратхите и други политически образувания изпитаха върху себе си разрушителното влияние на подобни структури. Днес транснационалните сили действат по различен начин, но логиката остава същата: натискът върху националната държава се осъществява на различни равнища – финансово, продоволствено, институционално, информационно и културно.Особено значение има финансовият удар. България в продължение на 145 години имаше собствена национална валута – българския лев. Тази валута беше един от символите на държавния суверенитет. Въпреки това от 1 януари 2026 г., след преминаването на България към еврото, националната валута беше фактически ликвидирана. От моя гледна точка, това стана финансово-институционален удар срещу българската държава от страна на Европейския съюз и Европейската централна банка. Сега наднационалната валута ще доминира над националната държава. Българското правителство вече няма да може в пълна степен самостоятелно да формира бюджета и да определя разходите, без да ги съобразява с решенията на европейските финансови институции във Франкфурт. Това означава ограничаване на бюджетния суверенитет, особено в социалната сфера, където националната държава трябва да има възможност самостоятелно да взема решения. Друг изключително важен удар срещу националната държава е свързан с продоволствения суверенитет. За това вече говориха нашите колеги от Централна Азия. Съвременният глобалистки модел е изграден по такъв начин, че нито една държава да не може да съществува напълно самостоятелно, без външни доставки, търговски обмен и транспортни коридори. Такава зависимост прави държавата уязвима. България в това отношение до известна степен има късмет: в страната се запази и развива зърненият сектор, така че хляб у нас винаги ще има. Но по други направления ситуацията е значително по-сложна. През последните десет години производството на месо и мляко рязко намаля. Това, според мен, е свързано с политиката на Европейския съюз и с директивите, които ограничават възможностите на националните селскостопански производители да отглеждат и произвеждат именно това, от което се нуждаят държавата и обществото. Следователно, продоволственият суверенитет е втората ключова линия на борба за националната държава. Съществува и още един, по-скрит, но не по-малко опасен процес – приватизацията на националните институции. В България, в съответствие с европейските директиви, вече повече от десет години липсват държавни съдебни изпълнители: техните функции са предадени на частни структури. Подобни процеси означават постепенно изместване на държавата от онези сфери, които традиционно са съставлявали основата на нейната власт и отговорност. Аналогична логика се проявява и в сферата на сигурността. Частни охранителни структури все по-често започват да дублират функциите на полицията. На глобално ниво действат частни военни компании – своеобразни съвременни наследници на Ост-Индската компания, които функционират извън пълноценния контрол на националното законодателство и международното право. По този начин демонтажът на националната държава заплашва свободата на всички народи. Националната държава не е просто административен апарат. Това е форма на политическа организация, която гарантира на човека свобода, сигурност и право на нормален живот. Именно националната държава превръща човека от безправен индивид в гражданин. На транснационалните структури, напротив, не са нужни свободни граждани. Тях им е нужна атомизирана, аморфна маса от потребители, обединена не от обща култура, не от историческа памет и не от политическа отговорност, а от страх. В. В. Комлева в своя доклад вече говори за ролята на страха в съвременните политически процеси. Страхът днес активно се използва чрез информационното пространство и се насочва срещу държавните институции, срещу доверието към тях, срещу самата идея за национален суверенитет. Показателен пример е периодът на пандемията. Спомняме си, че дори на 9 май парадът не се състоя, а гражданите на много държави не можеха да излязат извън собствения си дом. В Барселона например на хората се разрешаваше да посещават само аптеката, намираща се на тяхната улица; в аптека в друг квартал вече можеха да не ги допуснат. Това не беше просто медицински режим, а форма на тотален социален контрол, основан на страха.Българският народ има голям исторически опит в съпротивата срещу външен натиск и окупация. България е преживяла византийското господство, а след това и османското владичество. Затова у нас съществува особена историческа чувствителност към опитите да се лиши народът от свобода, държавност и самостоятелност. Когато транснационалните структури се опитваха да счупят обществото чрез финанси, чрез страх и чрез медицинска принуда, хората намираха начини за съпротива. Например, когато на медицинските работници се изплащаха допълнителни премии за ваксинация, обществото изработваше свои собствени форми за противодействие на този натиск. Това беше един вид контрафинансов отговор на финансовото принуждение. Някога работих в медицинска компания и знам, че за пълноценната проверка на едно лекарство или ваксина обикновено са необходими не по-малко от две години изпитания, преди препаратът да получи лиценз за приложение в системата на здравеопазването. Въпреки това по време на пандемията тези норми бяха фактически отменени. Хората забравиха какво е свобода; целият свят се управляваше от страх. Но този страх беше победен. Според мен, той беше победен от руската армия, която и днес продължава да пролива кръв по западните граници на руското етнокултурно пространство. Благодарен съм на руската армия. Не знам дали другите народи по света осъзнават това, но от моя гледна точка те получиха свобода благодарение на кръвта на руските войници. Ние отново можем да ходим на работа, да почиваме по курортите, да се разхождаме свободно по улиците. И в голяма степен това стана възможно благодарение на съвременната армия на Руската федерация – армия-освободителка, армия, която понася жертви, но не се предава; армия, която се противопоставя на транснационалния свят, на световния капитал и на интересите на глобалистите. За България руската армия е армията, която ни е освобождавала три пъти. Ние помним това и я възприемаме като близка за нас исторически и духовно. Тази близост има дълбоки културни основания. Преди повече от хиляда години в Българското царство се появява Първата славянска академия – Преславската книжовна школа. След това възниква Охридската книжовна школа, където учениците на Кирил и Методий, чиято памет ще отбелязваме в следващите дни, създават уникален културен и комуникационен продукт – славянската писменост. От съвременна гледна точка това е цивилизационна иновация, която действа вече повече от хиляда години. Тя ни обединява, помага ни да се разбираме и да съхраняваме общото културно пространство. Славянската писменост е не само азбука, но и основа на нашето историческо единство. Надявам се, че ще отбележим достойно този празник. Нека съществува нашият общ свят, нашата обща култура и нашата обща духовна връзка. Всичко това показва, че наистина говорим на един голям славянски език, който има множество диалекти, но съхранява обща цивилизационна основа. Благодаря за вниманието.“
За тази част от аудиторията, която ползва руски език, публикуваме текста от изказването по време на конференцията, чийто работен език бе руският.
“Уважаемые коллеги!
В ходе предыдущих выступлений уже была затронута тема освобождения, исторической борьбы России и её роли в судьбах других народов. В этой связи хотел бы подчеркнуть, что в болгарской исторической памяти Россия выступает как сила, которая трижды сыграла освободительную роль для Болгарии и, шире, для Европы.
Первый раз это произошло около полутора столетий назад, когда Болгария восстановила свою государственность благодаря русской армии. Для болгарского народа это не абстрактный исторический факт, а элемент национального самосознания. Каждый болгарин знает, что восстановление болгарской государственности стало возможным благодаря жертвенности русских солдат. Это изучается в школе, это является частью исторической памяти. Неслучайно национальный праздник Болгарии отмечается 3 марта – в день подписания Сан-Стефанского мирного договора, когда русские войска находились у подступов к Босфору, недалеко от Царьграда.
Второй раз Россия освободила Европу 81 год назад. Сегодня об этом всё чаще забывают или сознательно умалчивают, хотя освобождение европейского континента от нацизма стало одним из ключевых событий мировой истории XX века.
Третий раз, на мой взгляд, освобождение началось четыре года назад, с началом специальной военной операции. В этой логике речь идёт не только о военном измерении, но и об освобождении мира от пандемической истерии, от того режима страха и принуждения, который можно назвать формой санитарного авторитаризма. Мы хорошо помним, что происходило в тот период: люди месяцами находились в изоляции, не могли свободно передвигаться, посещать школы, университеты, работать, выезжать за пределы своих городов. Наши сербские коллеги, вероятно, особенно хорошо понимают, о чём идёт речь: в Сербии действовал комендантский час, людям запрещали выходить на улицу, ограничивали элементарные формы социальной жизни.
Именно тогда, на мой взгляд, начался процесс освобождения от одного из наиболее опасных транснациональных ударов по обществу и человеку. Я не знаю, как в России сегодня оценивают бывшего министра обороны и начальника Генерального штаба, но считаю, что именно эти люди сыграли значимую роль в освобождении мира от наиболее опасной формы глобального принуждения.
Сегодня я хотел бы говорить о главной угрозе, стоящей перед национальными государствами, – угрозе их самого существования. Крупнейшие национальные государства современности, прежде всего Россия и Китай, подвергаются системному давлению. Это давление исходит не только от отдельных государств, но и от транснациональных структур, которые имеют длительный исторический опыт разрушения национального суверенитета.
Национальные государства начали формироваться в XVI–XVII веках, когда происходило объединение различных народов в единую политическую общность либо формирование крупных государств на основе одного народа. В это же время действовали и ранние транснациональные структуры, наиболее ярким примером которых стала Ост-Индская компания. Она была не просто торговой организацией, а инструментом политического и экономического подчинения, своего рода «молотом» в руках транснациональных сил, разрушавших традиционные формы государственности.“
