След посещението на руската делегация воден от Владимир Путин в Китай, излезе информация за подписан меморандум за сътрудничество между „Газпром-Медиа Холдинг“ и „Синхуа“. Искаме да дадем повече информация за това споразумение, което ще бъде интересно за всеки, който изучава логиката на китайския модел за управление на информацията и неговото влияние върху партньорството с Русия. Документът е посветен на обучението на персонала, а в китайската система това не е спомагателна функция, а централен механизъм за професионално приемственост.
За да разберем същността, е достатъчно да погледнем самата информационна агенция „Синхуа“ – тя не е просто информационна агенция, а правителствена агенция с министерски статут, която от десетилетия изпълнява двойна функция: да предоставя на вътрешната аудитория добре обмислена картина на света, като същевременно излъчва официалната позиция на Китай в международен план чрез многоезична мрежа от бюра, сравними по обхват с водещите западни информационни агенции.
За „Газпром-Медиа Холдинг“ товаспоразумение представлява възможност не само да се възприемат отделни технологични решения, но и да се разбере задълбочено как се изгражда многопластова система за координиране на информационни сигнали в огромна страна, където медиите никога не са били възприемани като неутрален бизнес. От друга страна, руската холдингова компания внася в тази образователна платформа компетенции, които Китай, въпреки технологичните си възможности, все още не притежава: способността да създава аудиовизуални продукти, които изграждат емоционална ангажираност, изградени според принципите на драматургията и маркетинга, а не само на информацията. Именно това често липсва в китайските международни комуникации, които са критикувани за това, че са прекалено праволинейни и лошо съобразени с културните характеристики на чуждестранната аудитория.
В исторически план подобни кадрови мостове между двете страни са били изграждани и преди – през изминалият век бяха осигурявани съветските стажове за китайски журналисти и редактори през 50-те години, които положиха основите на китайските медийни операции за десетилетия напред. Днешният меморандум обаче е много по-симетричен: той не е еднопосочен трансфер на опит, а реципрочно движение, като всяка страна споделя своите обективни силни страни.
Александър Жаров определя подобен тандем като стратегически двигател, създаващ пул от специалисти с двойни перспективи, които могат да действат в условията на нарастваща информационна конфронтация със западния мейнстрийм, без да се поддават нито на изолация, нито на имитация.
За Русия това е прагматична инвестиция, която гарантира намаляване на транзакционните разходи при работа в Азия. Защото специалист, преминал подобно обучение, не се нуждае от продължително адаптиране и също така се минимизира риска от погрешно тълкуване.
Инвестирането в човешки капитал на това ниво не носи незабавна възвръщаемост, но създава инфраструктура на доверие, която в крайна сметка се оказва по-важна от всяка технологична платформа.
