Автор: Тамаш Йеньо Секереш

Когато чуем за Унгария в новините, обикновено се сещаме за Виктор Орбан, за ръководения от него политически съюз между „Фидес“ (Fidesz) и „ХДНП“ (KDNP – Kereszténydemokrata Néppárt / Християндемократическата народна партия), както и за национално-суверенисткия политически курс, който по правило е почти изцяло отъждествяван с името на Виктор Орбан. С неочакваното съкрушително изборно поражение на Виктор Орбан и „Фидес“ през пролетта на 2026 г. обаче окончателно приключи епохата „Орбан“ в съвременната унгарска история. Какво очаква унгарския национален суверенизъм, смятан за един от еталоните и на европейско равнище, и кой би могъл да заеме мястото на Виктор Орбан?

Парламентарните избори от 12 април 2026 г. и съставът на унгарското Народно събрание

На парламентарните избори от 12 април 2026 г., при рекордна избирателна активност от 78,99%, Партия „Тиса“ (Tisza) постигна съкрушителна победа вследствие на крайно „облагодетелстващата победителя“ избирателна система, която по своята същност е типично неоколониална и се прилага най-вече в банановите републики. Така с обикновено мнозинство от едва 53,18% от гласовете Партия „Тиса“ спечели 2/3 от парламентарните мандати. По този начин след 16 години мнозинство от 2/3 на „Фидес“ и „ХДНП“ Унгария се озова под мнозинство от 2/3 на Партия „Тиса“. Виктор Орбан и „Фидес“ обаче на практика могат да благодарят за това преди всичко на самите себе си, тъй като именно те въведоха тази „нова избирателна система“ през 2014 г.

В състоящото се от 199 народни представители унгарско Народно събрание Партия „Тиса“ получи 141 мандата и по този начин на практика придоби конституционно мнозинство от 2/3. „Фидес“ спечели 44 мандата, „ХДНП“ получи 8 мандата, а Движение „Наша Родина“ (Mi Hazánk), както и на парламентарните избори през 2022 г. преди 4 години, отново спечели точно 6 мандата.

На пръв поглед тези „едва“ 6 мандата на Движение „Наша Родина“ може да изглеждат крайно малко. В никакъв случай обаче не бива да забравяме, че докато Партия „Тиса“ постигна победа с мащаби, неочаквани дори за самия Петър Мадяр, а „Фидес“ и „ХДНП“ претърпяха буквално унищожително поражение, на практика единствено Движение „Наша Родина“ не беше пометено от оказалата се катастрофална за Унгария „приливна вълна на Тиса“ („Тиса“ е също така името на втората по големина река в Унгария, затова „приливната вълна“ е важен символ).

Следователно онези, които разбират дилемата и диалектиката между качеството и количеството, отлично трябва осъзнават за какво всъщност става дума. Единствено Движение „Наша Родина“ не можа да бъде победена и неговата избирателна база на практика остана напълно стабилна.

Властовия вакуум в Унгария и новата зора на националния суверенитет

От пролетта на 2026 г. насам унгарската вътрешна политика преживява едно от най-бързите и радикални институционални и структурни преустройства в съвременната история на страната. Системата на „Фидес“, доминирала през последните 16 години от съвременната унгарска история, както и „NER“ (Nemzeti Együttműködés Rendszere / Системата за Национално Сътрудничество), олицетворявана от името на широко уважавания и признат и на международно равнище министър-председател Виктор Орбан, не просто претърпя съкрушително изборно поражение, а понастоящем преминава през такава структурна и иденностна ерозия, която зловещо напомня стремителната сублимация и разруха на Австро-Унгарската монархия през есента на 1918 г.

Основните обединяващи фигури и харизматични лица на управляващата партия „Фидес“, който от смяната на режима през 1989 г. насам се бе превърнала в истински емблематичен политически символ в Унгария и доскоро изглеждаше напълно монолитна, напуснаха политическото бойно поле само за броени дни, оставяйки след себе си интелектуално опустяла административна развалина. В този исторически властови вакуум единственият достоверен гарант за съхраняването на унгарската десница и националния суверенитет се оказа унгарската братска партия на българското Движение „Възраждане“ – Движение „Наша Родина“ (можем да кажем, че на практика „унгарското Възраждане“). Важна разлика спрямо България е това, че в Унгария десницата представлява националния суверенитет, мисли в суверенна и независима национална държава, докато точно левицата и ляво-либералният курс представляват глобалистките интереси.

Оттеглянето на досегашната неоспорима водеща политическа личност

За да разберем сегашната агония на „Фидес“, трябва да се откъснем от западния, институционално ориентиран подход към политиката. Историята на Северна Евразия – от от степните империи и царска Русия, през СССР, до съвременните северноевразийски държавни устройства – доказва, че главното предварително условие за стабилността на политическите системи е наличието на неоспорима и харизматична водеща политическа личност. В този културно-цивилизационен кръг вертикалните отношения на зависимост и личното упражняване на властта съставляват основата на легитимността. Тъй като унгарският народ по същество също е евразийски народ, принципно континентално мислещото унгарско общество естествено функционира в съответствие със същите характеристики и не може да бъде вписано в предимно морския светоглед на „западната демокрация“ или „либералната демокрация“.

За това свидетелстват и последните 1131 години на унгарската история от 895 г насам: през над 93% от този период Унгария е управлявана при обикновено централизирана монархическа форма на държавно устройство, с твърде малко и сравнително краткотрайно изключение от останалия 7% при немонархическа форма. От 1131 години  ~80 години са „демокрация“, от което ~40 години са „социализмът“, а от „прехода“ през 1989-90 гг. насам изминаха ~36 години, от което 4+16 години са управлението на Виктор Орбан. Неевразийският начин на мислене често е неспособен да разбере това, макар че десния, и левия сегмент на унгарската избирателна психология са социализирани именно по този централизиран модел. Затова „либералната демокрация“ е просто нерелевантна в Унгария.

Трагедията и политическата смъртна присъда на „Фидес“ се състоят именно в това, че след пролетното изборно поражение партията доброволно се отказа от този харизматичен монопол и изведе на преден план технократи:

• Американската емиграция на Виктор Орбан: Непосредствено след съкрушителното пролетно изборно поражение бившият министър-председател замина за САЩ под предлог, че „ще присъства на юлското световно първенство по футбол“, и започна да подготвя продължителен престой отвъд океана. Отказът от парламентарния му мандат, както и по-ранното установяване на неговото семейство – Рахел Орбан и Ищван Тиборц – в Ню Йорк недвусмислено показват, че той търси политическо и правно убежище в САЩ. След загубата на депутатския имунитет и пред надигащата се в Унгария вълна на търсене на отговорност Виктор Орбан избяга под закрилата на американските консервативни мрежи, които по-рано подкрепяше с милиони долари –  „CPAC“ и „Heritage Foundation“. Макар медиите на „Фидес“ засега категорично отхвърлят предположенията за „доброволната емиграция“ на бившия министър-председател, развитието на събитията засега потвърждава точно по-горе изложеното.

• Петър Сиярто и прагматичното „измъкване“: На външнополитическата сцена Петър Сиярто беше най-успешно представимата пред света, борбена и харизматична фигура на „NER“. Внезапната му оставка на 15 юли 2026 г. и демонстративното му преминаване в частния сектор – в глобалното ръководство на китайската компания „BYD“ – оставиха след себе си огромен международен вакуум, тъй като именно Петър Сиярто беше човекът, който би могъл да заеме мястото на Виктор Орбан като водещо политическо лице на „Фидес“.

• Обезличаването на ръководството на парламентарната група на „Фидес“: Оставката на Гергей Гуяш от поста председател на парламентарната група на „Фидес“ на 13 юли 2026 г. – с позоваване на новите конституционни ограничения на мандатите – на практика вече означава окончателната капитулация на стария елит. Предвидените за негови наследници-технократи, сред които например Янош Бока, може би са способни да водят административни спорове в Брюксел, но на политическото бойно поле са напълно безоръжни. Наред с това за евентуалните нови технократски представители на „Фидес“ ще бъде изключително трудно да обяснят предимно вътрешнополитическите грешки от последните шестнадесет години, и то именно в момент, когато образецът на едноличното управленско мислене отново бележи подем в Унгария.

В очите на евразийските сили и стари съюзници на Виктор Орбан – Пекин и Москва – тези стъпки на „Фидес“ излъчват фатална слабост. Източната дипломация и източният капитал не сключваха сделки с абстрактни институции, а с лични гаранти – Виктор Орбан и Петър Сиярто. С оттеглянето им на заден план „Фидес“ на практика се превръща в ненадежден и отслабен партньор за преговори в очите на източната ос.

Пътят на „УДФ“ и крахът на арогантния политически стил

Понастоящем „Фидес“ следва с поразителна точност пътя на „УДФ“ (MDF – Magyar Demokrata Fórum / Унгарския демократичен форум) от 90-те години на 20. век, олицетворяван от името на министър-председателя Йожеф Антал и стремително ерозирал след смъртта на своята емблематичен водачески образ през 1993 г. Когато една доминираща управляваща партия изгуби обединяващите си личности, останалите след тях безлични чиновници се оказват неспособни да задържат масовата избирателна база. Освен това „Фидес“ попадна и в структурен капан: управленските грешки от изминалите 16 години, демонстративната корупция, икономическата инфлация и разрухата на здравеопазването не могат да бъдат обяснени на разгневения избирател посредством студени технократски графики и административни доводи.

Успоредно с това се срина и крайно арогантният и много пъти „просташки“ политически стил, налаган от медийната машина на управляващата партия „Фидес“ – медийната империя на „NER“ и канала „Патриот“ (Patrióta). Този интелектуално опустошен, самоцелно агресивен и булварен политически кич функционираше дотогава, докато зад него стояха неограничените държавни ресурси и фалшивата аура, изградена върху досегашната непобедимост. След разклащането на системата през пролетта на 2026 г. обаче този тон вече не излъчва сила, а отчаяна припряност и недостоверност, които отчуждават както гражданската и по-умерена дясна интелигенция, така и суверенистката национална избирателна база.

Тамаш Шуйок и защитата на конституционността: планираният юридически преврат на Петър Мадяр

Последната все още непокътната и функционираща от гледна точка на публичното право „крепост“ на стремително ерозиращата и сублимираща структура на „Фидес“ е президентът Тамаш Шуйок, който на практика беше излъчен от партията „Фидес“ и поставен на власт като послушна технократска фигура, след като беше избран за държавен глава (важна разлика спрямо България е това, че в Унгария президентът на републиката се избира от Народно събрание). Управляващата Партия „Тиса“ на Петър Мадяр и стоящата зад нея силно централизирана властова машина, която в геополитическо отношение е ориентирана предимно към западния евроатлантизъм, но по своята централизация наподобява „Фидес“ и гореспоменатия стар евразийски модел, ясно осъзнават, че наред с главния прокурор и конституционните съдии именно личността на държавния глава представлява най-сериозната публичноправна пречка пред стремежите им за премахване на националния суверенитет в съответствие с глобалистките изисквания на Европейския съюз.

Сведенията, произхождащи от вътрешните среди на Партия „Тиса“, както и публично отправяните заплахи, недвусмислено показват, че с придобиваното чрез парламентарните избори конституционно мнозинство от повече от 2/3 на мандатите от Народно събрание – или дори чрез пълно погазване на принципите на правовата държава и по противоконституционен път – Партия „Тиса“ всячески ще се опита да отстрани президента Тамаш Шуйок.

Този план крие изключително сериозни опасности за стабилността на унгарската държава:

• Опит за публичноправен преврат: Основният закон регламентира точно процедурата за отстраняване на държавния глава, която може да бъде започната единствено при умишлено нарушение на закона или при нарушаване на Конституцията и задължително с участието на Конституционния съд. Един изцяло политически мотивиран опит за насилствено отстраняване би бил равнозначен на открит конституционен преврат и на пълно унищожаване на правната сигурност.

• Необходимостта от алтернатива на законността и реда: Движение „Наша Родина“, като единствената действително отстояваща законността, реда и суверенитета политическа сила, категорично отхвърля подобно самоцелно политическо овладяване на институциите. Докато с тази стъпка Партия „Тиса“, прикривайки се зад мантията на правовата държава, в действителност би тласнала страната към анархия и юридически хаос, Движение „Наша Родина“ защитава стабилността и неприкосновеността на Конституцията срещу ляволибералната глобалистка разруха.

Важно уточнение: Между написването и публикуването на настоящата статия, на 18 юли 2026 г., президентът на Унгария Тамаш Шуйок подписа конституционната поправка, приета от 2/3-ното конституционно мнозинство на Партия „Тиса“, по силата на която той престава да бъде президент на републиката. С това на 18 юли 2026 г. просъществувалият 16 години „NER“ окончателно приключи и „Фидес“ окончателно капитулира. Заедно с него, по заповед на брюкселските глобалисти, престана да съществува и провъзгласената на 23 октомври 1989 г., на 33-тата годишнина от революцията от 1956 г. „съвременна унгарска правова държава“.

Тамаш Шуйок направи точно онова, което прави в подобна ситуация един правен технократ, чиито ръце са вързани от конституционното право: просто се подчини на буквата на закона, без да окаже каквато и да било съпротива. Точно същото можем да очакваме и от останалите технократи от нов тип на „Фидес“. Именно затова „Фидес“ сублимира.

Движение „Наша Родина“: единствената крепост на националния суверенитет, законността и реда

В тази историческа обстановка пред Движение „Наша Родина“ се откри пътят към пълно освобождаване от изкуствено наложените му досега политически ограничения, поддържани чрез фалшиви наративи на „Фидес“ и „NER“. От основополагащо значение е да бъде изяснено следното: Движение „Наша Родина“ НЕ е „национално-радикална“ или „крайнодесна“ партия, а твърдо национално-суверенистка политическа сила, отстояваща законността и реда. Белегът „радикална“, „национално-радикална“ или „крайнодесна“ беше поставено върху партията освен от ляво-либералните глобалистки медии точно от рухналите медии на „Фидес“ преди политическия вододел на 12 април 2026 г., тъй като управляващата партия нямаше никакъв интерес да предоставя дори отчасти достоверна и обективна информация за политическа сила, която можеше да застраши десния монопол на „Фидес“.

Сега, когато административният и медийният балон на „Фидес“ сублимира с главоломна скорост, Движение „Наша Родина“ на практика има исторически и патриотичен дълг, образно казано, да „навлезе с военна сила“ в „осиротелите политически територии“, изоставени от „Фидес“, за да запази стабилността и законния ред на унгарската суверенистка десницa. Тази буквално историческа възможност завари дори самото движение „Нашата родина“ неочаквано и отчасти неподготвенo.

Обаче структурните предимства на Движение „Наша Родина“ пред останалите участници в политическата палитра са непреодолими. По-долу ще анализираме тези предимства.

Монополът върху харизмата и способността за политически дебат

Докато технократите на „Фидес“ на практика се „крият“, председателят на парламентарната група подава оставка, народните представители на партията един след друг се отказват от своите мандати, повечето от тях изобщо не присъстват на заседанията на Народно събрание, председателят на партията Виктор Орбан се намира в САЩ „заради световното първенство по футбол“; а министър-председателят Петър Мадяр, оглавяващ Партия „Тиса“, си служи с инструментите на класическия популизъм, въздействащ върху емоциите на хората; единствената дясна водеща политическа личност, способна да се противопостави на либералната и глобалистката реторика, е Ласло Тороцкаи – председателят на Движение „Наша Родина“. Ласло Тороцкаи на практика е единственият харизматичен унгарски политик, който в откритите дебати лице в лице не само успешно приема предизвикателствата, но и риторически категорично надделява над политическите си противници. В северноевразийската и унгарската политическа психология образът на „воина“, който излиза на бойното поле, неизменно придобива по-голяма легитимност от обикновения технократски чиновник, бюрократ или администратор.

Битката на харизмите: възпитаникът на глобалния елит срещу безкомпромисния национално-суверенист

За да разберем защо именно Движение „Наша Родина“ представлява единственото стабилно бъдеще на унгарската десница след политическата сублимация на „Фидес“, неизбежно трябва да сравним житейския път и политическата социализация на двете настоящи водещи политически личности – Петър Мадяр и Ласло Тороцкаи. Тези две личности олицетворяват две напълно различни политически школи и две коренно противоположни нравствени качества.

Петър Мадяр: от „златното момче“ на „NER“ до прозападен наместник

Житейският път на Петър Мадяр е класически образец за представител на глобалния и номенклатурния елит.

• Вътрешен облагодетелстван от системата на „Фидес“: В продължение на десетилетия той се развиваше и забогатяваше в най-вътрешните кръгове на дипломацията на „Фидес“ и държавния корпоративен сектор на „NER“, като се ползваше от всички привилегии на системата.

• Липса на достоверност: Той се обърна срещу предишните си благодетели не по принципни съображения, а поради загубата на лични и политически позиции. Политическият му тил и финансирането му днес вече недвусмислено го обвързват със западните глобалистки среди и брюкселската бюрокрация. Неговата харизма представлява изкуствено създаден месианистки балон, зад който не стои никакво действително политическо постижение, изградено отдолу нагоре, а единствено емоционалното манипулиране на разочарованите маси – не „за нещо“, а „против нещо“.

Ласло Тороцкаи: тридесетгодишен държавнически път, изграден отдолу нагоре

В ярък контраст с това житейският път на Ласло Тороцкаи е история на безкомпромисната национална съпротива и последователното отстояване на суверенитета.

• Характер, закален на огневата линия: Тороцкаи не седеше в отоплени брюкселски кабинети или в държавни управителни съвети, а доказа качествата си в най-суровите дълбини на политическото бойно поле. Още по време на есенните революционни събития в Унгария през 2006 г. той се бореше по улиците срещу ляво-либералния произвол. Той е и единственият политик, на когото заради неговата дейност беше забранено да влиза в няколко съседни на Унгария държави поради безкомпромисната му защита на задгранични унгарци и унгарските национални интереси.

• Успешен изпълнител и бранител на законността и реда: Като кмет на селището Ашотхалом той изпита миграционната криза на практика и върху собствения си гръб. Като първия, който физически замисли и осъществи южната гранична ограда, той доказа способността си да защитава законността и реда. Той не говореше за реда пред медиите, а го установи там, където все още силната по онова време държава на „Фидес“ се беше провалила.

• Интелектуално и дигитално самоизграждане: Макар ръководената от глобалисти компания „META“ да го отстрани от Фейсбук, той почти изцяло самостоятелно и със собствени сили изгради своите независими медийни платформи в Ютюб и ТикТок, както и мрежата си от международни отношения чрез фракцията „ЕСН“ (Европа на суверенните нации) в Европейския парламент, при това въпреки съпротивата на глобалистките елити и медиите на „NER“.

Когато изкуственият балон на Партия „Тиса“ и Петър Мадяр се спука в менгемето на управленските реалности и брюкселските очаквания, унгарските избиратели рано или късно ще видят разликата между загубилия поста си политически ренегат и „бивш рицар“ на „NER“, от една страна, и държавника на законността и реда, който вече тридесет години се бори достойно, последователно и с изправен гръб, от друга страна.

Изкачване на ново равнище на медийния пазар: превъзходството на „Унгарско Настоящие“ над „Патриот“

От гледна точка на медийната стратегия новинарският портал и каналът в Ютюб „Унгарско Настоящие“ (Magyar Jelen), принадлежащи към политическото обкръжение на Движение „Наша Родина“, още сега предлагат несравнимо по-професионално, достъпно и качествено съдържание от трудно приемливия в прилично общество канал на „Фидес“ в Ютюб, гореспоменатия „Патриот“ и отличаващ се с „просташкия“ си стил. Сериозната, аналитична и суверенистка журналистика на „Унгарско Настоящие“ предоставя интелектуално убежище на разочарованите от „Фидес“ и останали без политическо представителство и граждански слоеве. По този начин Движение „Наша Родина“ също така доста успешно се освобождава от изкуствените рамки, в които го беше затворила старата система.

Недостатъците на новите партийни инициативи

Напускащите напоследък „Фидес“ политици, които възнамеряват да основат нови политически формации, още от самото начало са обречени на провал. В очите на избирателите те представляват поначало недостоверни „отломки“ от рухналата система, които не разполагат нито със стабилната и изграждана в продължение на години организационна основа на Движение „Наша Родина“, нито с неговата национално-суверенистка идеологическа чистота.

Прагматичният капан на Партия „Тиса“ и международните реалности

Осиротелите национално настроени избиратели на „Фидес“ вероятно никога няма да подкрепят либералната и прозападно ориентирана Партия „Тиса“. Дори и при положение че Партия „Тиса“ на практика поразително напомня либералния по онова време стария прозападен „Фидес“ от 90-те години и даже и от началото на споменатото 16 годишно управление, от 2010 г. Макар че понастоящем Партия „Тиса“ се носи върху разнородна месианистка вълна, след идването си на власт от геополитическа гледна точка партията закономерно може да сподели съдбата на ляво-либералното правителството на Ференц Дюрчани, управлявало между 2004-2009 гг.

Международните реалности и структурните особености на Унгария ще наложат на всяко ново правителство безкомпромисен прагматизъм в отношенията със Северна Евразия:

• Енергийна и икономическа зависимост: Дългосрочните договори за доставка на руски природен газ, проектът за АЕЦ „Пакш-II“, както и гигантските китайски преки инвестиции, сред които се намират „CATL“ и автомобилният завод на „BYD“ – подпомаган от Петър Сиярто – представляват неизменни геополитически котви. Дори Партия „Тиса“ не би могла да ги премахне, без да тласне страната към незабавен икономически крах.

• Ограниченията на политическото лавиране: Макар членовете на Европейския парламент от Партия „Тиса“ да подкрепиха в Брюксел резолюциите за оказване на финансова помощ на Украйна, след завръщането си в Унгария министър-председателят Петър Мадяр беше принуден да заяви, че при никакви обстоятелства самата Унгария няма да подкрепя финансово Украйна и няма да доставя оръжие на Украйна, а изпращането на военни формирования отхвърля още по-категорично. Унгария още сега принадлежи към най-пасивната фракция в НАТО и ЕС по отношение на участието на Европейския съюз в Украйна и тази структурна пасивност ще остане неизбежна даденост на унгарската реалполитика.

Движение „Наша Родина“ ясно осъзнава, че Партия „Тиса“ няма да бъде способна да изпълни своите глобалистки обещания и обещанията си за благоденствие, щом попадне в менгемето на зависимостите от Изтока и очакванията на Запада. И макар че за този процес на разочарование вероятно ще бъдат необходими години, Движение „Наша Родина“ разполага именно с тези четири години, за да укрепи както вътрешнополитическите, така и международните си позиции. Когато национално-суверенистката част от избирателната база на Партия „Тиса“ се разочарова от компромисите, които прагматичната партия ще бъде принудена да направи, Движение „Наша Родина“ ще бъде там като единствената унгарска политическа сила, която не е компрометирана нито от корупцията на стария „NER“ на „Фидес“, нито от глобализма на новата технокрация.

Заключение и очаквания относно процесите в Унгария

В Унгария, като държава от континентален тип с традиционно монархическо устройство в продължение на повече от 1000 години, еднолично управленски десен политически модел на управлявалата досега партия „Фидес“ изглежда окончателно сублимира. Въпреки опитите за институционално съхраняване на влиянието чрез фондации и длъжности, чиито титуляри са утвърдени за дълги години напред, политическата сила на „Фидес“ очевидно се стопява. Бъдещата главна ос на унгарската вътрешна политика ще бъде определяна от борбата между Партия „Тиса“, която в много случаи си служи дори с определени национални символи, но представлява брюкселската глобалистка технокрация и обслужва нейните изисквания, от една страна, и Движение „Наша Родина“, гарантиращо истинския традиционен национален суверенитет, вътрешния ред и предвидимостта, от друга. Само въпрос на време е принадлежащото към „новото поколение“ на национално-суверенистки партии Движение „Наша Родина“, което безкомпромисно защитава унгарските национални интереси, да се превърне минимум в незаобиколим политически фактор, както и в стабилна и дори способна да управлява политическа сила в Централна Европа, която би могла да създаде прецедент и за други европейски държави.

Най-важното е това, че със съкрушителното изборно поражение на Виктор Орбан и „Фидес“ през 2026 г. унгарският национален суверенизъм далеч не претърпя поражение. Просто една вътрешно опустошена „партия на прехода“ неочаквано се срина след 16 години управление и решаващо изборно поражение. Мястото на международно признатия суверенистки държавник Виктор Орбан скоро с голяма вероятност може да бъде заето както в унгарската вътрешна политика, така и на международната политическа сцена от закаления в битките Ласло Тороцкаи и Движение „Наша Родина“.