Проектът „Истории от Белене 2.0“ не е само бъдещо намерение. Обучения за учители вече са провеждани, последното обявено издание беше насрочено за юли 2026 г., а програмата продължава до края на 2027 г. с учебни материали, бъдещи преподаватели и десетки ученически класове.

Проектът „Истории от Белене 2.0“, изпълняван от Фондация „Софийска платформа“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“, поставя пред българското общество въпрос, който не може да бъде подминат с обичайните думи за „гражданско образование“ и „демократична култура“:

Кой определя през каква рамка ще бъде разказвано българското минало на учителите, а чрез тях – и на българските деца?
Според официалната информация на финансиращата фондация за „Истории от Белене 2.0“ е отпуснат грант от 2 227 340 лева за периода от декември 2024 г. до декември 2027 г. Проектът предвижда 30 обучения за преподаватели по история и гражданско образование, шест обучения за студенти, на които предстои да станат учители, разработване на планове за уроци по история за 7. и 10. клас, материали по гражданско образование, три летни училища за ученици и студенти и посещения в Белене на близо 60 училищни класа. (America for Bulgaria Foundation)

Следователно не говорим за една частна беседа, за единична изложба или за исторически семинар, който остава затворен в рамките на неправителствения сектор. Говорим за многогодишен проект, насочен към учители, бъдещи учители и ученици, чрез който се създават материали, методи и готови планове за работа в българското образование.
И тези дейности вече не са само намерения, записани на хартия.

Още в годишния си отчет за 2024 г. Фондация „Софийска платформа“ посочва подготовката и провеждането на обучителен курс за учители по история и гражданско образование за работа с поляризиращи теми, както и организирането на посещения на ученически класове в лагера „Белене“ с учители, преминали обучението. Същият отчет потвърждава и провеждането на поредното лятно училище за ученици и студенти, включващо работа с архивни материали, разговори с бивши лагеристи и разглеждане на разликите между демокрацията и тоталитаризма. (Sofia Platform)

През 2025 г. са обявени нови издания на обучението в различни градове, включително с посещение на Белене, а през 2026 г. програмата продължава с няколко нови групи. През февруари и юни 2026 г. са обявени обучения по гражданско образование под наименованието „Актуални предизвикателства в гражданското образование – деполяризация и диалог“, насочени към формирането на гражданската и демократичната култура и нагласи на учениците. През март 2026 г. са обявени две групи за обучение по история, а последното издание на „Методи за преподаване на поляризиращи теми“ е насрочено за 3–5 юли 2026 г. в Белене. Организаторът го определя като „последното издание“ и „финална възможност“ за участие. Обучението е представено като вписано в регистъра на МОН и носещо два квалификационни кредита. (Sofia Platform)

Към днешна дата посоченият период 3–5 юли 2026 г. вече е изминал. В публичната секция на организатора открих официалната покана, но не и отделен подробен отчет за тази конкретна последна група – с брой на участвалите учители, проведени модули и използвани материали. Това обаче не променя главното: програмата като цяло вече се изпълнява, обучения са организирани и провеждани, а проектът продължава до края на 2027 г. Следователно не става дума за хипотетична опасност в неопределено бъдеще, а за процес, който вече е навлязъл в системата за квалификация на българските педагогически специалисти. (Sofia Platform)

Не оспорвам престъпленията на комунистическия режим. Не оспорвам страданието на хората, преминали през лагера „Белене“. Не приемам нито прикриването на репресиите, нито заличаването на имената и съдбите на жертвите.
Паметта им трябва да бъде съхранена, а истината – разказана.
Но истината не трябва да бъде превръщана в политически инструмент, независимо дали този инструмент се използва от държавата, от партия, от чужда фондация или от българска неправителствена организация.

Архивните документи, които проучих, показват реална държавна репресивна система. Те разкриват въдворяване без съд и присъда, принудителен труд, политическо „превъзпитание“, агентурна дейност, насилие, тежки условия и дори организирано прикриване на погребенията на починали лагеристи. Това са факти, които България е длъжна да познава.
Но автентичността на отделния документ не гарантира автоматично обективността на разказа, изграден от подбрана група документи.
Манипулацията невинаги започва с фалшифициране на факт. Понякога тя започва с избора кои истински факти да бъдат показани, кои да бъдат премълчани, как да бъдат подредени и какъв задължителен морален извод да бъде поставен в края.
Именно тук се появява същинският проблем.

Официално обявената цел на „Истории от Белене 2.0“ не е единствено изучаване на историята. Организаторът изрично свързва познанието за комунистическото минало със „състоянието на демокрацията“, с увеличаването на „демократичната култура“ и с по-качественото гражданско образование. Финансиращата фондация от своя страна определя проекта като средство едновременно за представяне на историята на комунистическия режим и за утвърждаване на демократичната култура. (Sofia Platform)

Това е ясна ценностна позиция. Тя може да бъде защитавана, но не може да бъде представяна като напълно неутрално историческо изследване.
Когато предварително определиш каква съвременна политическа и обществена култура трябва да бъде постигната чрез изучаването на даден исторически период, съществува опасност историята да престане да бъде предмет на свободно изследване и да се превърне в средство за възпитаване на предварително желани нагласи.
Предоставените ми материали разкриват и още един тревожен методически момент.

В задача за групова работа участниците получават предварително определени исторически периоди, понятия, категории лагерници, снимки, документи и лични истории, чрез които трябва да „реконструират“ развитието на лагера. Сред указанията е посочена възможността да се изработи „типична история“, измислена от учениците, но отговаряща на предварително определената типология и историческите факти, или да се използват готови истории, евентуално без датите, „за да е по-интересно“.
Това не е дребна методическа подробност.

В историческото образование трябва да има ясна граница между архивен документ, лично свидетелство, научна интерпретация и художествена реконструкция. Ако ученикът създава измислена „типична“ история и я поставя до автентични документи, снимки и съдби на реални хора, съществува риск художественият разказ да започне да се възприема като документален факт.

А датата не е излишна подробност, която може да се премахне, за да бъде разказът „по-интересен“. Датата определя политическия контекст, действащото законодателство, институционалната отговорност и възможността едно твърдение да бъде проверено.
Важно е да бъде направено и още едно честно разграничение. Снимките, които разгледахме и на които се вижда групова работа с плакати, архиви и лични истории, са от отделно лятно училище за ученици и студенти през 2023 г., а не от последното обучение за учители през юли 2026 г. Те не могат да бъдат представяни като пряко фотографско доказателство какво точно е преподавано на учителите през 2026 г. Те обаче показват по-широкия образователен подход на организацията и пораждат напълно основателен въпрос дали същите или сходни методи са включени и в квалификационните програми за педагози.

Точно затова са необходими пълните програми и материали, представени пред МОН.
Една американска фондация има право да финансира законни частни инициативи. Самият организатор уточнява, че изразените позиции принадлежат на Фондация „Софийска платформа“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“. Това уточнение трябва да бъде отчетено коректно. (Sofia Platform)
Но българското образование не е частен проект.

То не е свободен терен, върху който всяка организация с достатъчно финансиране може да моделира историческата памет, гражданското съзнание и представата за „правилно“ и „неправилно“ минало.
Особено когато програмата е вписана в регистъра на МОН, носи квалификационни кредити и подготвя хората, които след това ще работят с българските деца.
В този момент отговорността вече не е само на неправителствената организация. Отговорност носи българската държава.

Министерството на образованието и науката трябва да обясни кой е разгледал програмата, кои експерти са оценили историческата и методическата ѝ обоснованост, какви конкретни материали получават учителите, как се разграничават архивните документи от устните спомени, журналистическите интервюта, художествените рисунки и съвременните възстановки и дали се представят различни научни позиции.
МОН трябва да отговори и дали е проверило реалното изпълнение на програмата след нейното вписване, а не само документите, приложени при кандидатстването.
Трябва да знаем колко учители вече са преминали през обученията, от кои училища и области са те, колко квалификационни кредита са присъдени, какви материали са получили за последваща работа, колко ученици вече са посетили Белене и използвани ли са средства от бюджета на училища, национални програми или други публични източници.

Трябва да бъде ясно и какви точно планове за уроци се подготвят за 7. и 10. клас. Ще бъдат ли те само допълнителни свободно достъпни материали, или ще бъдат препоръчвани, разпространявани и използвани чрез системата на МОН? Кой ще носи отговорност за точността им? Ще бъдат ли подложени на независима научна оценка от историци с различни изследователски позиции?
Не може държавата просто да постави печат, да присъди два кредита и да се оттегли от отговорност.

Българският закон определя като една от основните цели на предучилищното и училищното образование съхраняването и утвърждаването на българската национална идентичност. (cioo.mon.bg)
Това не означава да прикриваме престъпленията, извършени от българската държава в определен исторически период.
Означава да разказваме историята цялата.
С жертвите и палачите.
С репресиите и съпротивата.
С грешките и постиженията.
С трагедиите, но и с достойнството на народа ни.
С документите, но и с критичния въпрос кой ги е създал, защо ги е създал, какво доказват и какво не могат да докажат.

Едно е да покажеш престъпленията на даден режим.
Съвсем друго е да използваш трагедията на жертвите, за да внушаваш, че цялото минало на народа ни е единствено мрак, че българинът трябва непрекъснато да се срамува от историята си и че единственото допустимо бъдеще е онова, което някой вече е определил вместо него.

Историята трябва да възпитава мислещи млади хора, а не послушни носители на предварително подбрани политически изводи.
Дете, на което заедно с фактите е даден и задължителният извод, който трябва да направи от тях, не е научено да мисли. То е научено да повтаря.
Народ без памет е удобен народ.
Но и народ, научен да гледа на собственото си минало единствено със срам и отвращение, лесно приема чужда представа за своето бъдеще.

Не искам историята да бъде прикривана. Искам да бъде разказвана честно, пълно и отговорно.
Без политическа цензура, но и без външно финансирано превъзпитание.
Без забрава за жертвите, но и без употреба на тяхното страдание за създаване на нова идеологическа правоверност.
Българската история не е грантов проект.
Българската памет не се продава.
А българските деца не са опитно поле за производство на хора без корен, без национално самосъзнание и без способност сами да преценяват истината.

Истината трябва да освобождава човека, а не да го обучава кого е длъжен да мрази.