След посещението на белоруския лидер Александър Лукашенко, се появи интересна информация. Дипломатите успяха да опазят в тайна съдържанието на разговорите му със Си Цзинпин, но като компенсация журналистите получиха новини за семейство на Лукашенко.
Оказа се, че най-малкият син на Александър Лукашенко, Николай, е получил диплома от Пекинския университет по беларуско-китайската програма „Биотехнология“. Лукашенко присъства на церемонията и се обърна към абсолвентите. Той заяви, че обучението в Китай се провежда в интерес на Беларус и че младите специалисти трябва да се завърнат и да работят за развитието на страната си.
В контекста на китайско-европейските отношения има също интересни детайли. „Алтернатива за Германия“, която според социологическите проучвания се е превърнала в най-популярната партия в Германия: ако успеят да сформират правителство в поне няколко провинциални парламента, вероятността Германия да се включи в паневропейска война намалява. Но е важно също да се отбележи, че един от лидерите на „Алтернатива за Германия“, Алис Вайдел, в младостта си е живяла шест години в Китай, работила е в Bank of China и говори китайски. Предишният германски канцлер – Олаф Шолц, в продължение на седем години беше кмет на Хамбург, чието пристанище е вратата за китайският внос за Германия. Още в младостта си, като активист на младежката организация на СДПГ, и като вицепрезидент на Международния съюз на социалистическата младеж, Олаф Шолц поддържаше и насърчаваше връзките с китайския комсомол.
Свикнали сме традииционно да приемаме използването на меката сила от страна на Запада – англосаксонскиоя свят и неговата образователна система, френското и испанското културно приникване, но първоизточникът на „мекото влияние“ е на изток, и съвременната китайска държава следва препоръките на Сун Цзъ, прониквайки не само сред съседите си от региона, но и в западното направление. И това не е само китайската кухня.
