Китай обмислия разработването на нов транспортен маршрут с Русия, който свързва Китай с Арктика през реките Иртиш и Об. (Информация на SCMP – South China Morning Post ). Маршрутът може да свърже западните региони на Китай, като Синцзян, които са без излаз на море, с Европа.

За разлика от традиционните маршрути през Малакския и Беринговия проток, преминаването през руските реки би позволило „избягване на западните военноморски блокади и контрола от чуждестранна брегова охрана“.

Публикацията на South China Morning Post (SCMP) съобщава, че Китай обмисля разработването на транспортен маршрут с Русия, който би свързал Китай с Арктика през реките Иртиш и Об.

Ядрото на потенциалния маршрут е река Иртиш, дълга приблизително 4250 километра, която извира в Синцзян, Китай, преминава през Казахстан и се влива в река Об в Русия. Река Об, от своя страна, се влива в Северния ледовит океан.

Според SCMP, такъв маршрут би могъл да осигури на Китай допълнителен достъп до богати на ресурси региони на Сибир и Арктика. Изданието отбелязва, че речният маршрут би диверсифицирал съществуващите транспортни маршрути на фона на геополитическото напрежение и би „избегнал западна военноморска блокада, наблюдение от чуждестранна брегова охрана и санкции от Съединените щати“.

Джао Лонг, старши научен сътрудник в Шанхайския институт за международни изследвания, заяви, че маршрутът Иртиш би могъл също да свърже сибирските региони на Русия с китайския пазар и да улесни търговията между двете страни.

В момента обаче проектът се разглежда само като потенциален проект, а неговото изпълнение изисква решаване на екологични, инфраструктурни и политически въпроси.

Сред пречките са замръзването и малката дълбочина на реките Иртиш и Об, които са покрити с лед до шест месеца в годината, на места са плитки и изискват скъпо драгиране, за да могат товарните кораби да преминават.

Руската страна, също разглежда новата възможност  за транспортна връзка освен съществуващата по река Амур в Далечния изток. Перспективата да изградят директен маршрут от Западен Сибир осигурява на руската страна:

  • Директен достъп до Западен Китай (обмен на товари, пътници и туристи);
  • Възможността за директно свързване на Китай с Северния ледовит океан (през река Об), което ще позволи доставката на арктически петрол, втечнен природен газ и други доставки;
  • Освен това, Китай би могъл да плаща за транзита на своите товари до Северна Европа (което означава, че част от товарите ще пътуват по река, а друга част – по Северния морски път).

Първоначално идеята за речен маршрут до Китай принадлежи на властите в Омска област. Главната река в района е Иртиш. Това е една от най-дългите реки в света, вливаща се в Об. Общата ѝ дължина е 4248 км. Общо дължината на Иртиш и Об (до вливането в Северния ледовит океан), е 5410 км, което прави този воден път шестият по дължина в света. Река Иртиш тече през три държави: Русия, Казахстан и Китай. В Китай всъщност се нарича Черен Иртиш. Името „Черен“ идва от цвета на почвата по бреговете ѝ (ние я наричаме „чернозем“). Китайците често използват цветове в имената на реките си (например, главната им река, Хуан Хе, или „Жълтата река“).

За да намерят лесно приблизителното местоположение на Иртиш на китайската карта,  използват този метод.

Първо, ако разгледате езерата в Централна Азия. Най-голямото и най-разпознаваемо е езерото Балхаш (тясна ивица). Малко по-надолу е езерото Исик-Кул. Малко вдясно и над Балхаш се вижда леко удължено езеро. Това е Зайсан. И така, Черен Иртиш тече от изток и се влива в това езеро. След това река Иртиш изтича от езерото, преминавайки през Уст-Каменогорск, Семей и Павлодар, а след това продължава към Омск и по-на север. Проблемът е, че в момента корабоплаването по Иртиш се осъществява главно по участъка от Уст-Каменогорск до вливането на Об в Северния ледовит океан.

Естествено, от вливането на Иртиш в Об, можете да продължите чак до океана.

Но от другата страна, отвъд Каменогорск, няма корабоплаване. Освен това, все още не е ясно дали е възможно. Идеята на речните коребоплаватели от Омск е да се опитат да проучат възможно ли  е плаването нагоре по Иртиш отвъд Уст-Каменогорск, да достигнат езерото Зайсан и след това да пътуват по Черен Иртиш до Китай.

В Китай, на брега на Черен Иртиш, се намира град Бейтун, свързан с железопътна линия с останалата част на Китай. Също така е прокопан канал с дължина 300 км и ширина 22 метра от Черен Иртиш до един от центровете на нефтената и газовата промишленост в Китай – град Карамай.

По този начин Карамай, разположен практически в центъра на Азия, може да бъде директно свързан с Омск и дори с Арктика по вода. Или по-скоро, той вече е свързан; просто все още не е ясно дали речен кораб от Омск може да го достигне. Това предстои да бъде проучено.

Преди две години Министерството на транспорта на Казахстан планираше да създаде нов транзитен коридор между Китай и Русия през река Иртиш, това бе заявено тогава от министър Марат Карабаев в Мажилиса. За тази цел трябваше да бъде построено речно пристанище в село Тугил в Източноказахстанска област.

„Проектът ще формира нов мултимодален транзитен коридор между Китай и Русия през Казахстан, с достъп до Северните морета през река Иртиш и по-нататък през река Об“, заяви министърът. Той добави, че проектът едва сега започва и министрите на транспорта на трите страни ще проведат разговори през следващата година. Прогнозният обем на товарите бе 2,6 милиона тона годишно. „Проектът включва откриването на четвърти железопътен контролно-пропускателен пункт на границата с Китай, изграждането на 120-километрова железопътна линия до село Тугил и изграждането на речно пристанище там“, добави министърът.