Чаят е силно свързан с Индия. Това е разбираемо – най-вече оттам намираме продуктите по рафтовете си и всеки, който се е докосвал до индийската кухня, знае за масала чай.

Но той не е традиционна напитка в Индия (с изключение на две племена в Асам). Чаят пристига в Индия едва през 19 век благодарение на британците, които искат да установят производствена база там и да разбият китайския монопол.

До началото на 20 век лъвският пай от индийския чай се изнася, а на вътрешния пазар се консумира предимно от висшите класи, които се стремят да подражават на британците. За средностатистическия индиец чаят е напълно чужда и много скъпа напитка.

Но към 1900 г. пазарната ситуация се обръща с главата надолу. Производството на чай в Индия се развива толкова бързо, че предлагането надвишава търсенето в родината майка, което доскоро изглеждало почти безкрайно. След това Индийската чаена асоциация (организация на британски производители на чай) решава да създаде вътрешен пазар за своя чай в Индия. От 1901 г. нататък известни компании като Lipton и Brooke Bond започват активно да рекламират чая сред индийците – кампания, която продължава 40 години.

Те лобират пред индустриалните компании да въведат „чайни почивки“, уж за да увеличат производителността. Посланици на чая, набирани измежду самите индианци, обикалят от квартал на квартал, разпространявайки информация за ползите от напитката. Но обикновените индийци могат да си позволят само евтин чай, който е направо отвратителен, когато се приготвя по английския начин.

Кампанията напредва бавно и дава първите си забележими резултати едва по време на Първата световна война. Една от най-ефективните мерки е субсидирането на сергиите за чай на жп гарите. Работещите на тях често пренебрегвали препоръките на компаниите за приготвяне на чай по английски стил и измислят своя собствена рецепта – варят чай дълго време с мляко, захар и подправки. Иронично е, че късогледите производители дълго време се бориха с тази рецепта, настоявайки за отвратително гадния английски метод, но в крайна сметка той надделя и се роди масала чай.

Масала е всякаква смес от подправки. Сместа от подправки за масала чай е взета от традиционната индийска медицина, където в продължение на хиляди години се е използвала напитка, наречена кадха – вода, преварена с джинджифил, кардамон, карамфил, черен пипер и канела.

През 30-те години на миналия век се появява методът за производство на чай CTC: машини смилат листата на гранули, произвеждайки много силна и тръпчива запарка. Този продукт е евтин и идеално подходящ за новата рецепта – вкусът на чая не е засенчен от другите съставки, а е балансиран от тях.

Когато на хоризонра се задава възможността за индийска независимост през 30-те години на миналия век, патриотичните лидери искат да бойкотират чая като продукт, наложен от колониалистите. Но много индийци вече са силно зависими от масала чай, а производителите на чая също проявяват далновидност и започват да вливат в рекламите си за чай елементи на индийски национализъм.

Чайната асоциация дори рекламира чая като „свадеши“ – термин от речника на индийските активисти за независимост, използван за обозначаване на суверенен индийски продукт, чиято консумация трябва да бъде подкрепена, за разлика от бойкота на колониалния внос.

И през 50-те години на миналия век, когато индийското правителство започна да контролира производството на чай, масала чай здраво се утвърди като национална напитка.