Първо, значителна част от подводния флот на Иран (на снимка 1) се е намирала в базата Бандар Абас. Сателитно изображение от 25 февруари показва, че голям брой подводници са в базата (снимка 2), а не в морето. И именно там този голям брой е бил атакуван (снимка 3).

Въпреки че сателитното изображение ясно показва една оцеляла подводница от проект 877, това не дава много надежда на иранците. Отдавна има въпроси относно изправността и бойната ефективност на трите подводници клас „Палтус“, доставени преди повече от 30 години. Едва през февруари се появиха надеждни доказателства, че едната от тях е завършила ремонт и се е върнала на кея, тя остава там дори след атаката. Шансовете да се върне в морето са незначително малки.

Въпреки че от есента се носеха слухове, че проект 877 вече е в експлоатация и отново е влязла в строя. Но предвид оборудването, възрастта, тонажа и баланса на силите на подводницата, шансовете за успех на 877-ма, която може да е била на мисия преди атаките и все още се скита наоколо, докато има достатъчни възможности за подводно плаване, са малки. В края на краищата, в малка зона, тя се изправя срещу доста мощна военноморска група, разполагаща с разнообразни модерни и авангардни противолодъчни оръжия. Разбира се, има шанс да атакува и потопи нещо. Но по-големият шанс е да бъде открита и потопена, преди да успее да постигне каквоото и да е. В края на краищата, подводницата е стара и, по стандартите на ерата на подводниците с въздухонезависими задвижващи системи, доста забележима.

Една подводница клас „Фатех“ (снимки 4-5) беше ударена в Бандар Абас. Това са по същество малки подводници (водоизместимост не повече от 600 тона) и възможностите им за сериозна морска война са сериозно ограничени. Най-много те могат да патрулират близо до брега, както предполагат тонажът и оборудването им. Възможно е някои от тях вече да са излезли в морето и на теория биха могли да потопят нещо, предвид способността им да използват малки противокорабни ракети в допълнение към торпедата.

И третият тип иранска подводница е „Гадир“ (снимка 6). Това са класически малки подводници (с водоизместимост приблизително 120 тона), способни да изстрелват торпеда. По едно време този клас подводници се е наричаше „подводници за крайбрежна отбрана“. Построени са доста (по някои оценки дори повече от 20). Да, при благоприятни обстоятелства те биха могли да устройват засади и дори да потопят някого, тъй като са изключително незабележими поради малкия си тонаж, но нямат способността да се крият под водата много дълго. Като се има предвид, че някои от тях вече са заседнали в Бандар Абас, е малко вероятно да излязат отново в морето.

Какво характеризира целия ирански подводен флот? Ниска способност за водене на пълноценна голяма война в морето. И не само защото са били с ниска бойна готовност. Въпреки че и това е важно. Много по-важно е, че това е много специфичен подводен флот, подходящ за много тесен тактически и географски обхват.

Но те със сигурност не могат да догонят ядрените самолетоносачи на стотици мили от брега…