Кирил Тодоров от „Възраждане“ постави остър въпрос за бъдещето на АЕЦ „Белене“ и мястото на проекта в програмата за управление, представена от Румен Радев.

„Къде е АЕЦ „Белене“ в тази програма за управление на Радев?“ – този въпрос отправи Кирил Тодоров от „Възраждане“ в публикация в социалната мрежа Facebook.

По думите му в представената програма за управление, която според него е от 208 страници, не се съдържа конкретен ангажимент за довършването на АЕЦ „Белене“. Тодоров обръща внимание, че в документа се говори за развитието на ядрената енергетика в Козлодуй и изграждането на нови мощности там, но според него липсва ясна позиция за проекта край Белене.

Кирил Тодоров: Плевенският регион очаква решение от десетилетия

В публикацията си Тодоров поставя акцент върху значението на АЕЦ „Белене“ за Плевенския регион. Той твърди, че реализацията на проекта би могла да създаде значителен брой преки и косвени работни места и да привлече инвестиции в инфраструктурата, услугите и индустрията.

Според него липсата на развитие по проекта допринася за икономическите и демографските проблеми в региона.

Тодоров посочва още потенциални ефекти като развитие на местния бизнес, логистика, жилищно строителство и увеличаване на данъчните приходи за местната и държавната власт.

Спорът за оборудването на АЕЦ „Белене“

Темата за бъдещето на проекта е свързана и със съдбата на вече произведеното оборудване. Народното събрание през 2023 г. възложи на министъра на енергетиката да проведе преговори с Украйна за продажба на оборудване с дълъг цикъл на производство, предназначено за проекта „Белене“. Посочената тогава минимална цена беше 601,617 млн. евро, или около 1,177 млрд. лева.

Темата предизвика сериозни политически спорове. В парламентарни изказвания Кирил Тодоров също е изразявал несъгласие с действията по продажбата на оборудването и е поставял въпроса дали то действително ще бъде използвано в Украйна. В свое изказване той заявява и че като народен представител от Плевен е запознат с недоволството в региона от решението за оборудването.

През 2024 г. в Народното събрание отново са обсъждани действията по оборудването за „Белене“, включително възможността то да бъде използвано при други ядрени проекти.

Какво губи регионът според Тодоров?

В публикацията си Кирил Тодоров изброява редица последствия, които според него произтичат от липсата на решение за АЕЦ „Белене“. Сред тях са работни места, инвестиции, инфраструктура, индустриално развитие и възможности за задържане на младите хора в региона.

Той поставя въпроса и за енергийната сигурност на България, като определя ядрената енергетика като стратегическа за страната.

„Плевенският край отново е изоставен“, заявява Тодоров, като обвинява управляващите в липса на ясна политика по отношение на проекта.

„Възраждане“ продължава да подкрепя АЕЦ „Белене“

В края на публикацията Кирил Тодоров заявява, че „Възраждане“ ще продължи да работи за реализацията на АЕЦ „Белене“, която партията определя като стратегически важен проект за България.

Темата за втората атомна централа остава един от спорните въпроси в българската енергийна политика. Наред с АЕЦ „Белене“, държавата развива плановете за нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Дебатът продължава да разделя политическите сили, като основните въпроси са свързани с икономическата целесъобразност на проекта, необходимите инвестиции, съдбата на наличното оборудване и дългосрочната стратегия на България за производство на електроенергия.

Източник: публикация на Кирил Тодоров във Facebook; официални стенограми на Народното събрание.