Депутатът от „Възраждане“ Ивелин Първанов отправи критики към начина, по който България взема решения за превъоръжаването на армията. По думите му страната отново се оказва в ситуация, в която актуализира вече взето решение и го представя като ново и модерно, без да има гаранция, че то ще изпълнява дългосрочно функциите по защита на националната сигурност и суверенитета.

Първанов заяви, че България се опитва да модернизира „най-старата платформа“, която според него е възможна в Съединените щати, въпреки че самите САЩ вече са се отказали от нея.

Като алтернативи той посочи американската бойна машина „Брадли“ и шведската CV90, която определи като „без конкуренция“ на европейската сцена.

Критика към начина, по който България води международни преговори

Според Първанов договорът за бронираната техника показва по-широк проблем в начина, по който България води международни преговори.

„България не отстоява своя интерес и няма право по никакъв начин да оспорва решенията на другата страна“, заяви депутатът.

Той посочи, че през последните години се налага концепция, при която България не може да поставя собствените си условия, а е принудена да приема условията на партньорите си.

В тази връзка Първанов припомни и преговорите за френски фрегати от периода 2008–2009 г. По думите му още тогава американската страна е оказвала влияние върху избора на България.

Депутатът заяви, че вместо френски фрегати на България е било препоръчано да избере по-евтина и по-стара алтернатива, като свърза този подход и с последвалите решения за американски самолети.

Проблемът с доставките и резервните части

Първанов обърна внимание и на зависимостта от дълги международни вериги за доставка.

Той посочи, че по време на обсъждането на договора е било споменато, че част от необходимите възли и елементи за техниката се доставят от други държави, а не директно от Съединените щати.

Според него това създава риск при евентуален бъдещ военен конфликт, когато ще възникне необходимост от ремонт и осигуряване на резервни части.

„Имаме прекалено дълга верига на доставки и в пространството, и в посредниците“, заяви Първанов.

Той предупреди, че подобен модел може да доведе до необходимост от нови актуализации на договорите, както според него вече се е случвало при програмата за F-16.

Като пример посочи Словакия и Чехия

Вместо едностранно закупуване на готова техника Първанов даде за пример подхода на Словакия и Чехия.

По думите му двете държави не разполагат с огромни територии или човешки потенциал, но имат традиции и развит военно-промишлен комплекс.

Той посочи Словакия като пример за държава, която е избрала да закупи от Швеция 152 платформи CV90. От тях 122 са предназначени за бойни машини на пехотата, а останалите са за специализирани варианти – инженерни, разузнавателни и командно-щабни машини.

Според Първанов шведската страна е договорила със Словакия кооперирано производство, при което само 19 от машините трябва да бъдат произведени в Швеция.

По думите му този модел дава на Словакия възможност да развива собствения си военно-промишлен потенциал, да запазва работни места и да гарантира доставки и ремонт на бронираната техника на своя територия.

Като втори пример той посочи Чехия, която според него е избрала сходен подход при закупуването на бронирани машини CV90, както и при модернизацията на военновъздушните си сили.

CV90 според Първанов е по-подходяща за българските условия

Депутатът постави въпроса не само за цената на техниката, но и за това какво получават българските военнослужещи срещу платените средства.

„Въпросът е какво получаваме срещу тях. Нашите военнослужещи какви гаранции получават и каква сигурност? Могат ли да изпълняват своите задължения при новите предизвикателства на съвременната война?“, попита той.

Първанов заяви, че при избора на бронирана техника трябва да се отчита реалният театър на военните действия, както и условията, при които техниката ще бъде използвана.

Той посочи CV90 като машина, която според него вече е доказала качествата си, и заяви, че по отношение на ходовата част, въоръжението, маневреността и защитата на екипажа тя предлага повече от „Страйкър“.

Особено внимание той обърна на климатичните и географските особености на България.

По думите му българската армия се нуждае от техника, съобразена с пресечения, планински и равнинен терен, както и с климатичните условия през различните сезони.

Той посочи, че шведските машини са пригодени за ниски температури и големи температурни амплитуди, а Швеция разполага както с равнинни, така и с планински и гористи райони.

„Кога най-сетне България ще има единна стратегия?“

В края на изказването си Ивелин Първанов постави въпроса за липсата на единна стратегия и концепция за превъоръжаването на българската армия.

„Гледаме назад как са се водили предишните войни. Не гледаме напред“, заяви той, като добави, че България трябва да отчита и начина, по който се водят съвременните военни конфликти.

Според него въпросът за въоръжените сили не трябва да бъде поставян на втори план.

„Ако изгубим националния суверенитет, всички други задачи, заради които сте тук, ще минат не на втори план, ще бъдат занулени“, заяви депутатът.

В заключение Първанов каза:

„Няма ли я България, няма го суверенитета, няма го и националният интерес. Нека се погрижите за нашите въоръжени сили.“

Изказването на г-н Първанов по темата може да гледате във видеото: