4 част
През 80-те години на миналия век, освен войната в Ангола, Куба участва и в гражданската война в Никарагуа. През 1979 г., след Сандинистката революция, на власт там идва приятелско правителство. То получава значителна помощ, включително военна подкрепа.
Също през 1979 г. друг политик, приятелски настроен към Хавана, Морис Бишоп, идва на власт в Гренада. Между другото, по време на американската инвазия на острова през 1983 г. там е имало няколкостотин кубинци (включително военни). Някои от тях дори са се опитали да участват в боевете срещу американците. Но не са имали голям шанс.
Куба има и някои интересни свои инциденти.
Например, на 10 май 1980 г. бахамският патрулен кораб „Фламинго“ е стрелял по два кубински риболовни кораба за риболов без разрешение, близо до остров Кай Санто Доминго и след това ги взема на буксир. Кубинските моряци успяват да съобщят за нападението на властите си, твърдейки, че са атакувани от неизвестен кораб. След поредица от предупреждения, на които получиха отказ да се освободят кубинците от влекача, два МиГ-21 в крайна сметка потопиха патрулния кораб, убивайки четирима и ранявайки още четирима членове на екипажа. Останалите дезертираха към задържаните кораби.
Като се има предвид, че, както по-късно се оказа, „Фламинго“ беше потопен в териториалните води на Бахамските острови, Куба беше принудена да плати 10 милиона долара обезщетение за кораба и на семействата на загиналите бахамци. Междувременно Хавана промени официалната си позиция, като твърдеше, че пилотите са действали самостоятелно.
И въпреки че, от чисто външнополитическа гледна точка, военната и военно-политическата дейност на Куба в продължи да се разширява, Ангола остана основният тренировъчен полигон на Хавана за водене на съвременна война. В допълнение към пряката помощ за Ангола, Хавана също активно подкрепяше Мозамбик и бунтовническите движения в тогавашна Югозападна Африка (бъдещата Намибия) и дори в самата Южна Африка. Тя не беше сама в това, но ролята ѝ беше ключова.
Както е добре известно, ЮАР в крайна сметка загуби. Претория подписа съответните документи, интервенцията в Ангола бе прекратена, претенциите към Намибия бяха изоставени, а „режимът на апартейда“ в ЮАР постепенно беше демонтиран.
Като цяло, 80-те години на миналия век бяха спорен период в историята на кубинските въоръжени сили. От една страна, благодарение на продължаващото участие на Куба в различни войни и конфликти в Африка и Латинска Америка, съчетано с продължаващата масивна помощ от СССР (не само оръжия и оборудване, но и гориво и мащабна икономическа подкрепа), нейните въоръжени сили достигнаха върха на своята мощ, превръщайки се в най-силната армия в Латинска Америка.
От друга страна, след 1983 г. СССР вече започна постепенно да се отдръпва от гарантираната на адекватна намеса на Куба в случай на нахлуване на Рейгън. В същото време съветското ръководство ставаше все по-скептично към продължаването на мащабната помощ за Куба, предвид както влошаващото се състояние на външната търговия и производството в СССР, така и относително ниската възвръщаемост на тези инвестиции. В същото време се увеличаваше раздразнението от постоянните самостоятелни действия на Фидел Кастро, често без да координира ходовете си със СССР.
В края на 80-те години на миналия век, на фона на кризата в СССР, съветската помощ намаля. Последните значителни доставки на оръжие и военна техника са осъществиха през 1990 г. А през 1991 г. самият СССР окончателно изчезва. Именно тогава започва съвременният период на съществуване и развитие на кубинските въоръжени сили.
Това определя тяхното състояние през 2026 г.
научете повече и тук
КРАТКА ИСТОРИЯ НА КУБИНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
