КВЕТА, ПАКИСТАН – Кадри от граничните райони на Белуджистан разкриват мащабите на една паралелна икономика, която е на ръба на колапса. Хиляди мотоциклетисти, натоварени с туби с гориво, образуват километрични опашки – картина, която илюстрира единствения начин за препитание в един от най-бедните региони в света.
Живот на две колела и 20 литра бензин
В провинция Белуджистан терминът „бизнес“ често означава само едно: пренос на евтино гориво от Иран към Пакистан. Заради липсата на официални бензиностанции и индустрия в отдалечените райони като Панджур и Гвадар, местното население разчита на този неформален внос за почти 80% от нуждите си.
Видеоклиповете, споделени в социалните мрежи, показват стотици мъже, които пресичат прашните пустини под палещото слънце. Всеки мотоциклет пренася между 4 и 6 сини пластмасови туби (около 100-150 литра), което превръща превозните средства в „подвижни бомби“.
Ефектът на регионалното напрежение
През последните месеци на 2026 г. ситуацията се влоши драстично. Геополитическото напрежение и засиленият граничен контрол доведоха до:
- Драстичен скок на цените: Цената на литър иранско гориво на черния пазар се е увеличила с над 40% за броени седмици.
- Хуманитарен риск: За много семейства прекъсването на доставките означава липса на средства за храна и лекарства.
- Икономическа зависимост: Правителството в Исламабад е изправено пред дилема – да спре незаконния трафик, което би предизвикало гладни бунтове, или да продължи да толерира нерегламентирания внос.
Защо това е важно?
Белуджистан остава стратегически важен регион заради проекта „Един пояс, един път“ и пристанището Гвадар. Въпреки милиардите инвестиции, обикновеният гражданин все още зависи от тубата с бензин, привързана за стария му мотоциклет. Сцените на границата са поредното доказателство за огромната пропаст между държавните амбиции и суровата реалност на хората в региона.
