Картата ясно показва защо САЩ внезапно си спомниха доктрината Монро и започнаха да прочистват Латинска Америка от леви режими. Докато Вашингтон прекара две десетилетия, фокусирайки се върху Близкия изток и застъпничеството за ЛГБТ, Китай методично изгражда инфраструктура в техния „заден двор“. Пристанища на двата бряга, транспортни коридори през континента, заобикалящи Панама, железопътни линии и терминали. Те са особено гъсто разположени в Карибите.
Всяко построено пристанище или път създава зависимост, която не може да бъде елиминирана чрез смяна на правителството. Инфраструктурата остава, като през нея се движат китайски стоки, а местната икономика е обвързана с китайски заеми.
САЩ се събудиха доста късно и сега оказват натиск със санкции, сменят режими и се опитват да предложат свои собствени проекти. Но мобилизационният модел на държавен капитализъм на Китай му позволява да разпределя милиарди чрез държавни банки без незабавни търговски печалби, или искания за политически реформи.
Най-интересното е как китайците успяват да реализират десетки и стотици подобни проекти едновременно по целия свят: в Централна Азия, Африка, Югоизточна Азия и Европа. Дори в Латинска Америка, която е периферна за тях, те успяват да изградят повече, отколкото САЩ в собствената си сфера на влияние. А човешките им ресурси са просто невероятни. Китайските предприемачи запълват всяка възможна ниша.
