Пиша този текст не просто като наблюдател, а като човек, който е бил там, и който днес вижда със собствените си очи как едно място, създадено да ражда шампиони, е оставено да се разпадне.
През 1985 г. България е домакин на Европейското първенство по водни спортове. За това събитие се изгражда плувният комплекс „Червено знаме“ – модерна база за времето си, създадена не просто да посрещне едно първенство, а да служи дългосрочно на българския спорт. И тя го прави. Точно там Таня Богомилова става европейска шампионка на 200 метра бруст – резултат, който не идва от нищото, а от системна работа, инфраструктура и държавна политика, която знае какво прави.
Тогава аз бях на 14 години. Част от детския ансамбъл за фолклорни песни и танци „Росна китка“. Заедно с Държавния ансамбъл „Пирин“ имахме честта тържествено да открием комплекса и състезанията. Това не беше просто събитие. Това беше усещане за държава. За ред. За посока. За смисъл.
Днес от това усещане няма нищо.
„Червено знаме“ е руина. Не защото времето е минало, а защото грижата е изчезнала. И тук не говорим за една сграда или един басейн. Говорим за модел на поведение, който вече години наред се повтаря.
През 2017 г. държавата създава „Сердика спортни имоти“ ЕАД с ясната заявка да управлява и развива именно такива спортни бази. В него влиза и „Червено знаме“. Следват години, в които вместо възстановяване виждаме бездействие, а вместо резултат – обяснения. През 2022 г. държавата отпуска 1 милион лева, но не за ремонт, а за изготвяне на инвестиционен проект, като същевременно официално признава, че комплексът е в лошо състояние и не функционира. Пет години след създаването на дружеството може би има все още някакъв проект. Но комплекс няма.
И това не е изолиран случай. Същият модел съм виждала и при спортен комплекс „Септември“, за който вече съм писала и по който съм работила с конкретно предложение за възстановяване и модернизация. Затова пиша и днес. Защото това не са отделни проблеми. Това е една и съща линия – държавата формално притежава, създава дружества, прехвърля управление, но реално не носи резултат.
Преди държавата строеше и поддържаше. Днес държавата създава структури и отлага решения. Преди базите създаваха шампиони. Днес базите се превръщат в руини, а ние се чудим защо няма резултати.
Аз не се чудя.
Защото съм видяла какво е, когато държавата работи. И виждам какво е, когато не го прави.
Въпросът вече не е дали може да се възстанови „Червено знаме“.
Въпросът е защо толкова години никой не го направи.
И още по-важното –
докога ще продължаваме да губим създаденото, вместо да го развиваме.
Всичко зависи самони единствено от нас и от това страх ли ни е да запазим своето или предпочитаме каквото и да е?
Виолета Кърпачева
народен представитвл от Възраждане
Член на комисията за младежта и спорта
