Мадрид отказва да играе по правилата на новата война с Иран. По иранския въпрос испанският премиер предлага на Европа алтернатива на саморазрушителното подчинение на Доналд Тръмп. В свят, стремящ се към още по-голяма война, Педро Санчес е трезвият глас, от който Европа толкова спешно и отчаяно се нуждае, според автора на статията Елдар МАМЕДОВ, експерт по външна политика и ръководител на Делегацията на Европейския парламент за междупарламентарни отношения с Иран и Ирак. В статията си за „Комерсант“, той анализира позицията на испанския премиер, който предложи по-независим подход за Европа – разчитане на международното право и дипломацията, вместо да се ангажира с нова война.

…Докато повечето европейски лидери, за да не обидят Вашингтон, отговориха на ударите на САЩ и Израел срещу Иран с осъждане на иранския режим и леки призиви за „деескалация“, испанският премиер Педро Санчес недвусмислено осъди войната срещу Иран като нарушение на международното право.

За сравнение, германският канцлер Фридрих Мерц реши, че избухването на война „не е моментът да се изнасят лекции на партньори и съюзници“ за потенциални нарушения на международното право. Междувременно британският премиер Киър Стармър вече предприе редица стъпки, отразяващи позицията на Лондон: той отказа да участва в офанзивните удари срещу Иран, подчерта необходимостта от спазване на международното право и нареди британският разрушител HMS Dragon да бъде разположен в района на Кипър, за да се засили отбраната след атаката на иранските дронове. Други големи европейски държави не се ограничават само с думи: Италия, Испания, Франция и Холандия вече обявиха планове за засилване на отбраната на търговските пътища и изпращане на военни активи за защита на стратегическите маршрути след атаките срещу британската база в Кипър, като избягват пряко участие във войната, но участват в отбранителни операции.

Френският президент Еманюел Макрон направи изявление и проведе телефонен разговор с Иран, призовавайки за отваряне на Ормузкия проток за свободно корабоплаване. Той потвърди, че Франция вече е започнала да разполага силите си за осигуряване на най-жизненоважните пътища на корабоплаването и подкрепа на съюзниците: френски кораби и хеликоптери са разположени в Средиземно и Червено море за ескортиране на плавателните съдове и защита на стратегическите точки, а сътрудничеството с европейски и неевропейски партньори се обсъжда като част от съвместна отбранителна мисия.

Позицията на Санчес е забележителна, защото той не само говори, но и действа. Във външната политика последователността определя авторитета. Санчес отказа да позволи на американски самолети да използват съвместните военноморски и въздушни бази в Рота и Морон, Испания, за удари срещу Техеран, решение, което предвидимо предизвика гнева на Тръмп. Той нарече Испания „ужасна“ и заплаши да прекъсне всякаква търговия с Мадрид. Той също така каза, че ако иска да използва испанските бази, ще „лети там“. „Можем просто да долетим и да ги използваме; никой няма да ни спре. Но това не ни е нужно“, каза той. Санчес не само отказа да отстъпи, но и тръгна „ва-банк“, осъждайки нарушаването на международното право в знаково телевизионно обръщение към нацията. Той отхвърли „илюзията, че бомбите решават проблеми“ и обеща „да не повтаря грешките от миналото“. Позицията на испанското правителство може да се обобщи в две думи: „Не на войната“.

По-късно прессекретарят на Белия дом заяви, че испанците са променили решението си и все пак са се съгласили да помогнат. Испанският външен министър Хосе Мануел Алварес веднага отрече това. „Опровергавам изявленията на прессекретаря на Белия дом“, каза Алварес пред испанското радио Cadena Ser. „Позицията на испанското правителство относно войната в Близкия изток, бомбардировките на Иран и използването на нашите бази не се е променила нито на йота.“

Това не е позицията на наивни идеалисти. Това е позицията на твърд, реалистичен лидер, който помни историята, разбира своята аудитория и предприема стъпки за защита на страната си от безсмислена, незаконна война и нейните потенциални последици, като например ответен тероризъм, икономически трудности и масова миграция. Заслужава да се отбележи, че испанският лидер си припомни нахлуването в Ирак през 2003 г. „Няколко безотговорни лидери ни въвлякоха в незаконна война в Близкия изток, която не донесе нищо друго освен разрушение и страдание“, предупреди той.

Сравнението е уместно и разбираемо за испанците. През март 2003 г. бившият премиер Хосе Мария Аснар напълно подкрепи нахлуването на Джордж У. Буш в Ирак. Този момент е увековечен на снимка, известна като „Азорското трио“: Аснар, Буш и британският премиер Тони Блеър след срещата на върха на португалските острови, където беше взето решението за война. Реакцията беше бърза: почти точно година по-късно терористи от Ал Кайда бомбардираха жп гара в Мадрид, убивайки 193 души и ранявайки над 2000. Това беше най-голямата терористична атака в историята на страната. Тя се случи само дни преди общите избори и правителството на Аснар първоначално се опита да обвини баските сепаратисти, за да не накърни рейтинга на своя консервативен наследник. Но скоро се появиха доказателства, че атаката е отмъщение на ислямските терористи за действията на Испания в Ирак. Социалистическата опозиция спечели изборите.

Както и войната в Ирак, сегашните удари срещу Иран не са със санкция от Съвета за сигурност на ООН. Те са оправдани, както беше и войната в Ирак, от възвишени идеали – в този случай, солидарност с иранските жени, потискани от режима. Някои ирански активистки в изгнание също се застъпваха за войната, за да „защитават правата на жените“. Санчес беше особено откровен по този въпрос. „Правата на жените не могат да се използват като претекст за започване на война, чиито истински цели са различни“, настоя той. „Ако наистина искаме свобода за иранските жени, отговорът не е в повече насилие. Трябва да има повече дипломация, повече подкрепа и повече международно право.“

Това не е защита на иранския режим. Санчес ясно заяви: „Нека си спомним, че човек може да бъде против омразен режим като този на Иран… и в същото време да бъде против неоправдана, опасна военна интервенция.“ Това разграничение е от критично значение, но не е очевидно за онези, които лукаво отъждествяват противопоставянето на войната със симпатиите към Техеран. Санчес предлага на Европа различен път от пълното подчинение на Тръмп. Политически лидери и експерти като Мерц и неговите сътрудници изглеждат във възторг от идеята Европа да се превърне в „твърда сила“, чието използване те свеждат до ролята на младши партньор във войната срещу Иран. Европейският експерт Алберто Алемано наскоро написа: „Европа подкрепя война, която не е започнала, не иска да води и не може да си позволи. Вашингтон ще пожъне геополитическите ползи. Европа ще плати цената.“ Тази сметка ще бъде платена чрез покачващите се цени на енергията, потенциалната миграция, терористичната заплаха и политическата нестабилност на южния фланг на Европа.

Санчес отказва да насърчава каквото и да е от тези действия. Това не е „твърда сила“, а саморазрушително подчинение на Вашингтон, който води незаконна война, чиито цели сякаш се променят ежедневно, ако не и почасово, в зависимост от това кой в ​​администрацията на Тръмп говори. Лостът на Европа трябва да бъде обратният: използването на дипломатическа и икономическа сила за собствените ѝ колективни интереси. В настоящата ситуация това означава САЩ да получат отказ за използването на каквито и да е военни бази в Европа за цели, които нарушават международното право и правото на самозащита. Що се отнася до заплахите на Тръмп да накаже Мадрид, като прекъсне търговията, те изглеждат по-скоро като празни думи. Юридически това е възможно, но на практика подобен ход би означавал санкции срещу целия единен пазар на ЕС, тоест пълномащабна търговска война, която едва ли би била политически или икономически изгодна дори за администрацията на Тръмп.

Санчес не може да действа самостоятелно; Испания не е суперсила. Но позицията му заслужава внимание именно защото демонстрира съществуването на алтернатива. Израелският външен министър се съмнява дали Санчес е „на правилната страна на историята“. Тази формулировка е показателна. През 2003 г. онези, които се противопоставиха на войната в Ирак, също бяха обявени за парии. Сега малцина биха казали, че грешат.

Позицията на Испания не е нито антиамериканска, нито проиранска. Тя е просто легитимна, мирна и антивоенна. В един свят, който се движи към още по-голяма война, Педро Санчес е трезвият глас, от който Европа толкова отчаяно се нуждае.

Послепис: Позицията на Мадрид показва, че в рамките на ЕС продължава сериозна борба за бъдещето на европейската политика. И резултатът от тази борба може да се окаже не по-малко важен за Молдова от всякакви преговори за присъединяване към ЕС. Молдова е неутрална държава и би било логично тя да подкрепи позицията на Испания, основана на дипломация и международно право, вместо да се обвързва със съюзи, което увеличава риска от въвличане във външни конфликти, ограничава независимостта ѝ във външната политика и създава икономически тежести. Подкрепата за позицията на Испания би могла да запази неутралитета, да намали риска от ескалация и да засили способността на страната да взема самостоятелни решения по международни въпроси в рамките на ЕС.