В Япония съществува необичайна трудова практика, при която дългогодишни служители в пенсионна възраст продължават да получават заплатите си, въпреки че вече не им се възлагат съществени служебни задачи. Явлението е известно като „мадогива-зоку“ и представлява своеобразно изолиране на по-възрастните работници в рамките на компанията.
Терминът „мадогива-зоку“ буквално се превежда като „племето край прозореца“. Обикновено става дума за мъже в края на 50-те и през 60-те си години, които са изградили дългогодишна кариера в една компания. С напредването на възрастта и навлизането на нови технологии обаче част от тях постепенно губят предишните си позиции и отговорности.
Вместо да бъдат освободени, те получават второстепенни задачи, като сортиране на документи, обработване на кореспонденция и попълване на административни справки. Някои прекарват голяма част от работния си ден без реална ангажираност, като същевременно запазват сравнително високите си възнаграждения.
Практиката е свързана с традиционния модел на пожизнена заетост в Япония, известен като shūshin koyō, както и със системата за заплащане, при която възнаграждението често нараства с трудовия стаж. Така компаниите избягват директното уволнение на служители, посветили десетилетия от живота си на организацията.
Според проучване на консултантската компания Shikigaku, проведено сред 300 служители на възраст между 20 и 39 години в големи японски компании, 49,2% от анкетираните заявяват, че в тяхната организация има възрастен колега, който практически не работи. Девет от десет участници смятат, че присъствието на подобни служители оказва отрицателно влияние върху работната среда.
Критиците определят явлението като форма на професионална изолация, която може да доведе до загуба на мотивация и усещане за безполезност. Според други обаче този модел осигурява по-голяма сигурност на работниците и позволява на компаниите да запазят натрупания през годините опит.
Темата отново привлече внимание след публикация на американското бизнес издание Fortune от 24 септември 2026 г., в която се разглежда контрастът между японския подход и тенденцията за повишаване на производителността и съкращаване на персонал в западните компании.






