Остров Свети Ахил, разположен в Малкото Преспанско езеро, заема особено място в историята на средновековна България. Според БНТ в края на X век островът се превръща в един от най-значимите политически и духовни центрове на Самуилова България и се свързва тясно с управлението на цар Самуил.
След превземането на североизточните български земи и Велики Преслав от Византия Самуил премества центъра на съпротивата към югозападните части на държавата. Стратегическото положение на остров Свети Ахил го прави подходящо място за изграждането на укрепена царска резиденция. Постепенно островът придобива ролята на политически център, от който българският владетел организира управлението и съпротивата срещу Византия.
Наред със светската власт Самуил развива и духовното значение на острова. След победата над византийския император Василий II при Траянови врата през 986 г. българският владетел превзема Лариса. Оттам са пренесени мощите на свети Ахил Лариски, почитан като покровител на Тесалия. В чест на светеца на острова е изградена базиликата „Свети Ахил“, която се превръща в едно от най-важните духовни средища на Самуилова България.
Базиликата има значение и заради връзката си с царското семейство. Археологическите проучвания на острова започват през 1965 г., а през 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос прави значимо откритие. В средновековната базилика той открива три саркофага, като в един от тях са намерени останки на мъж, погребан с богато облекло.
На базата на археологически, исторически и антропологически данни проф. Муцопулос свързва останките с цар Самуил. Според БНТ откритият непокътнат мъжки скелет носи белези, характерни за царско погребение. Откритието се превръща във важна част от проучванията на остров Свети Ахил и от историята на българския владетел.
Днес островът продължава да бъде свързван с един от най-значимите периоди в българското Средновековие. Базиликата „Свети Ахил“, царската резиденция и археологическите находки свидетелстват за ролята на острова като политически, духовен и владетелски център по времето на цар Самуил.
