Законодатели и длъжностни лица в САЩ и Европейския съюз започват да обсъждат технологии, които доскоро са били приемани с голяма предпазливост. Става дума за т.нар. слънчево геоинженерство – концепция, при която чрез изкуствено ограничаване на количеството слънчева светлина, достигаща до Земята, се търси начин за намаляване на глобалното затопляне.
Според информация на Politico разговорите се провеждат зад закрити врати и включват представители на различни институции. Сред тях са министерствата на отбраната, търговията, земеделието и външните работи. Интересът към подобни технологии се засилва на фона на необичайно горещото лято в Европа, довело до сериозни последици като суша, горски пожари и слаба реколта. По предоставената информация размерът на нанесените щети се оценява приблизително на 800 милиарда евро.
Една от обсъжданите идеи е използването на отразяващи частици, които да бъдат разпръснати в атмосферата и по този начин да намалят количеството слънчева радиация, достигаща до земната повърхност. Подобен подход обаче поражда редица въпроси. Основното опасение е, че слънчевото геоинженерство не премахва причината за глобалното затопляне – продължаващото изгаряне на изкопаеми горива.
Съществуват и опасения за потенциални странични ефекти. Сред посочваните рискове са възможно увреждане на озоновия слой, непредсказуеми промени в метеорологичните условия и възникване на геополитически конфликти. Именно мащабът на подобна технология поставя въпроса кой би имал правото да взема решения за нейното използване и как биха били координирани действията между отделните държави.
Допълнителен интерес към развитието на слънчевото геоинженерство проявяват рискови инвеститори от Силициевата долина. Те влагат средства в стартиращи компании, разработващи технологии в тази област. Зад инвестициите стои очакването, че ако глобалното затопляне доведе до още по-сериозно прегряване, правителствата могат да потърсят търговски решения за ограничаване на слънчевата светлина.
Така идеята за своеобразно „затъмняване“ на планетата постепенно се превръща от научна концепция в тема, която привлича вниманието както на правителства и институции, така и на частни инвеститори. В същото време потенциалните ползи и рискове от подобна технология остават предмет на сериозни дискусии.
