РЕГИОНАЛНИТЕ (МЕСТНИ) ВАЛУТИ И ОПИТА ОТ ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

Инструмент за местните търговци на дребно, и производители, през 21-ви век, в икономическата борба срещу мултинационалните компании

През последните десетилетия вниманието на българина беше постоянно насочвано към глобализацията и наднационалното валутно измерение, което поставяше на първо място международните разплащания. Но много малко, или почти нищо, в нашето общество се знае и говори за регионалните (местни) вътрешни валути, които се оказва, че през последните десетилетия набират популярност на европейския континент. В първата част на изложението ще обърнем повече внимание на регионалните валути въведени в Унгария, а в следващите части – на другите държави и възможното им приложение в България.
Регионалните валути в Унгария често пъти са наричани местни заместители на нациналната валута унгарският форинт, но това е прекалено грубо и не съответства на истината. Местните валути се ползват заедно с флоринта, но не отменят неговите функции. Паричните заместители на унгарския форинт, или както са наричани, прехвърляеми ваучери, алтернативни вторични платежни средства и свободни пари (от Силвио Гезел). Тези парични заместители, известни още като технически платежни средства, които, за разлика от т. нар. законни платежни средства, които трябва да бъдат приети по закон, служат само като мярка за стойност и средство за размяна, но не са подходящи за натрупване, тъй като лихвеният процент е или 0%, или отрицателен – са важен инструмент за местните търговци на дребно и производители през 21-ви век в икономическата борба срещу мултинационалните компании.
Номиналната цел е стимулиране на местната икономика. В значителна степен паричните заместители могат да се считат за успешни. Доказателство за това е, че те се въвеждат на все повече места, където укрепват местните общности. Разширява се обхватът на пунктовете за приемане, а населените места също предоставят субсидии отчасти под тази форма. Унгарската национална банка има противоречиво отношение към паричните заместители. Тя не се противопоставя открито, но третира използването им като въпрос на престиж, тъй като самото им съществуване изразява недоволство от работата на банката. Това се посочва при ползването им като ваучери – преди това банката бе поставила условие, върху тези знаци да бъде посочена стойността им във форинти. Магазините, които приемат ваучери, трябва да подпишат
договор с издателите и обикновено предлагат отстъпка от 5 до 10% от покупките на тези, които плащат с хартиени ваучери. Емитентите търсят възможности за сътрудничество помежду си и работят по внедряването на нови парични заместители. На 20 февруари 2011 г. е основана Местната парична асоциация.
Притеснения

Не винаги успява да постигне заявената си цел за стимулиране на местната икономика. Освен това, няма нужда от парични заместители, за да се запазят парите. Изследванията показват, че официалните банкноти също остават на мястото си. Е, истинската цел не е да се запазят парите, а да се увеличи делът, който отива за малките предприемачи.
Валутният курс към форинта е 1:1, но в случай на евентуално осребряване, издателят удържа такса за осребряване, за да покрие разходите, така че осребряващият няма изгода. Но частните лица не могат да осребрят ваучерите – това е основното, което ги отличава от парите за спешни случаи , които се използват отдавна – те могат само да правят покупки с тях. Приемащите места обаче сключват договор с издателя, като са запознати с условията, така че никой не е ощетен.
Съществува известен риск от фалит от страна на емитента. Ако емитентът фалира, издадените ваучери ще загубят стойността си. Повечето емитенти обаче депозират 100% от ваучерите в своята банка.
Заместващите пари са по-лесни за фалшифициране, докато официалните банкноти непрекъснато се подобряват по отношение на сигурността. Това е вярно, но фалшификатите на местни емисии биха могли да бъдат пускани в обращение само на местно ниво, така че потенциалните фалшификатори биха имали много по-голям шанс да бъдат хванати. Освен това, емитентите на регионалните пари също включат защитни елементи.
Унгария е един от най-богатите примери в Европа за т.нар. патриотични, културни и туристически регионални валути. Те са различни от „икономическите“ системи, като Sardex и имат друга логика и цел. Какъв тип са унгарските регионални валути? Те принадлежат към така наречените културно-идентичностни / туристически регионални валути.
Основни им характеристики са: хартиени банкноти (понякога и сувенирни монети), фиксиран курс към форинта (обикновено 1:1), приемани от местни търговци и туристически обекти. Основната им цел е: засилване на местната идентичност, маркетинг и туризъм, подкрепа на малкия бизнес. Именно защото целта им е постоянен оборот (харчене), а не задържане
на депозит, е приета 0 % и дори на някои места отрицателна лихва – за да не се задържа оборота им. Това е характерна черта на регионалните валути.
Това, което може да се посочи като недостатък е, че не заместват законното платежно средство, не са предназначени за натрупване или инвестиции. Унгарските регионални валути се отличават от Sardex (икономическа B2B система), криптовалутите, класически Regiogeld с демюраж. „Демюраж“ (от английски demurrage) означава разход или такса, начислявана за притежаване или задържане на актив за по-дълъг период, с цел да накаже или отчете това задържане. Такса за задържане на активи (финансова/валутна употреба). Във финансовия контекст това са разходите или „цена“ за държане на определени активи, валути или стоки вместо да се използват или инвестират. Това е подобно на отрицателна лихва – активът губи стойност, ако го задържаш, за да се насърчи по-активното му използване или циркулация.
1 . Най популярната регионална унгарска валута е Синият франк от Шопрон Kékfrank (Soproni Kékfrank).
Шопрон е град близо до австрийската граница. Според легендата, доверието в него идва още от времето, когато войниците на Наполеон Бонапарт са плащали със сини франкове, и от тогава е останала традицията да се поставят сини печати на банкнотите. Счита се, че това е първият успешно емитиран заместител на валутата, и това е славата, която се носи за кекфранкът, използван в и около Шопрон.
Европейската кооперация „Ако се обединим“, основана от Тамаш Перковац през септември 2009 г., разпространява синия франк, кръстен според някой на синият сорт грозде от Шопрон. Целта при създаването ѝ е била новата валута да стане използваема в трансграничен регион. Ваучерите са на три езика (унгарски, немски и хърватски). Регионалната валута се обменя в съотношение 1:1 с националната. 1 Kékfrank = 1 HUF. Използва се в ресторанти, хотели, винарни, музеи. Банкнотите изобразяват местни исторически фигури и сгради. Реално се използва от туристи и местните жители. Това е един от най-успешните и дългоживеещи примери за регионална валута. Синият франк на Шопрон е активен, макар и с ограничен обем. Форинтите, конвертирани в сини франкове, се депозират в Спестовната кооперация „Ражкай“. Целта им е била да издадат ваучери на стойност 100 милиона сини франка през първата година. Но през първите няколко години в обращение са били около 10 милиона сини франка, втората емисия ги увеличава на 20 милиона. Докато в началото е можело да се използва в 381 пункта за приемане, според уебсайта им, през 2011 г. е
приемано като платежно средство в 444 пункта в Шопрон и 40 в околните населени места, а през 2016 г. – в 661 пункта.
Датата на емитиране е 7 май 2010 г. Ваучерите са проектирани от Петер Транта и Тамаш Геренчер. Купюрите са същите като купюрите на банкнотите от форинт. Мотивите на банкнотата от 500 Kfr са с граф Естерхази и замъкът Фракновараля, на 1000 Kfr е ученият химик Пал Китайбел и сградите от Марцтал, на 2000 Kfr е Ласло Пеячевич и дворецът Пеячевич в Спорон, 5000 Kfr Кристоф Лакнер – кмет, градски съдия, писател и златар на Шопрон и гравюра на Шопрон, направена през 17-ти век, на 10 000 Kfr е композиторът Йозеф Хайдн, и замъкът на Естерхази във Фертьод, а 20 000 Kfr е с пианиста Ференц Лист. Общият мотив на деноминациите е символът на Шопрон – 58 метровата Пожарна кула, построена през 13 век.
„Унгарският език запазва определени понятия, но не е сигурно дали са точни. Хората не са възпитани върху Закона за кредитните институции, ежедневният речник и правото са разделени“, казва Ищван Варга. Той е интелектуалният баща на синия франк, а също така и на официалната унгарска валута, или по-скоро член на надзорния съвет на Унгарската национална банка, който отговаря за емитирането на пари, делегиран от Йоббик.
На пръв поглед усещаме леко противоречие във факта, че член на Facebook страницата на националната банка, която се радва на монопол върху емитирането на пари, е и ментор на „местните валути“, предназначени да се конкурират с форинта, но бързо научаваме от него, че грешим, двойно. Първо, защото „в мозъците на хората има стереотипи, но въпреки това факт е: УНБ не е оторизирана да емитира пари, а банкноти и монети. Парите като разчетни пари се създават от банковата система и никой няма монопол върху тях“, научаваме от Ищван Варга.
Така че синият франк не е пари, въпреки че би могъл да бъде. „Винаги подчертавам, че не са пари, но това е така, защото мисля различно“, казва Варга. ( уебсайтът на синия франк също използва двоен език: те използват официалното наименование на ваучера, както и разговорния термин „местни пари“.). Тогава грешим и защото смятаме, че парите (ваучерите) от Шопрон са предназначени да се конкурират с форинта. Ами, не. Подобно на форинта, синият франк, отпечатан в купюри от 500, 1000, 2000, 5000, 10 000 и 20 000, „може да се използва паралелно с употребата на пари в брой“, казва създателят. Според него, правно неправилното наименование „ваучер“ е станало широко разпространено,
защото „всички мислят за ваучерите като за еднократна употреба, докато синият франк може да се използва многократно, точно като парите“.
Как работи местната парична система, базирана на синия франк? Човек се присъединява към кооператива, който разпределя синия франк, като плаща 100 евро (тези суми се връщат, ако иска да напусне). Той депозира определена сума форинти в кооператива, в замяна на което получава същата стойност на сините франкове, да речем един милион форинта за един милион сини франка (широките маси едва ли биха могли да обменят толкова форинта, тъй като според замесените в обращение има само десет милиона сини франка). Те могат да ги използват, за да плащат на места, които приемат синия франк, от които Ищван Варга казва, че има около четиристотин в Шопрон и околностите му. Всеки, който получава сини франкове – това могат да бъдат например членове на кооперация или пунктове за приемане, с които не може да се плащат заплати – може да плаща с тях в други пунктове за приемане на сини франкове или да ги обменя обратно във форинти. В последния случай обаче ще се начислят 2 процента + ДДС, тъй като това е цената за конвертиране на сините франкове във форинти. Рано или късно обаче обменът ще трябва да се извърши, тъй като например обществените такси – дори местните данъци – не могат да се плащат в сини франкове. А една напълно затворена икономика в Шопрон и околността, където всичко може да се закупи, не може да функционира, освен със севернокорейска ефективност.
Каква е ползата от всичко това тогава? Поддръжниците на „местните пари“ казват, че този метод може да облекчи финансовата криза, която задушава икономиката: нашите един милион форинта ще се превърнат в два милиона форинта пари (или какво), които могат да циркулират в икономиката. Местните пари – наричани още общностни пари в чужбина – са средство за стимулиране, което движи икономиката дори без форинти, казват техните поддръжници.
Синият франк от Шопрон не увеличава количеството пари в икономиката, тъй като кооперацията емитира толкова форинта, колкото изтегля от обращение. Нещо повече, поради таксата за обратно изкупуване, това е доста скъпо начинание. И ето какво се случва: в момента над 60 процента от сините франкове се обменят незабавно за форинти. Разбира се, въвеждането на таксата за обратно изкупуване е разбираемо, предвид факта, че самото производство на хартиени ваучери е много скъпо. Това е една от причините, поради които много подобни инициативи дори не могат да възстановят на своите издатели или потребители разходите за печат. Ето защо е важно да се внимава и да се избягва разхищение на ресурси. „Така наречените местни пари не са нищо повече от ваучер и
трябва да се наричат така при всички обстоятелства“, казва Барта от УНБ. Според УНБ може да е опасно и кооперацията да може да повиши настоящата нетна такса за обратно изкупуване от 2 процента до каквото и да е ниво по всяко време, без задължение за предварително уведомяване.
Централната банка смята разпространението на местните валути за опасно и защото според тях настоящата ситуация може да създаде фалшиво чувство за сигурност у потребителите. Това се подкрепя от причудливите имена на ваучерите – син франк, талер, корона – сходството по форма с банкнотите, но също и самото име на местната валута и обосновката за нейното използване (според която в икономиката има малко пари). По този начин потребителите могат да вярват, че държавата стои зад местната валута, докато в действителност те носят риска от емитента – за когото може да не знаят много.
Въпреки опасенията на МНБ, местните власти трескаво произвеждат свои собствени монети, подобно на ентусиазма от емисията на облигации в швейцарски франкове преди няколко години. Според новини от началото на годината, Дебрецен, Сомбатели, Печ и Веспрем също проявяват интерес. Подготовката е най-напреднала близо до Шопрон, дебитиращия синия франк, в Рабакьоз, където биха могли да въведат рабакьозския талер още тази година .
Такива са били настроеният във финансовите среди в Унгария преди повече от десет години. Но това, че регионалните валути имат право на живот, са примерите на появилите се след това други валути.

Балатонската крона.
Успешното емитиране на Кекфранка даде огромен тласък на подобни инициативи. Най-ранната, която се появи, беше Балатонската корона, емитирана във Веспрем. Balatoni Korona се издава от Balatoni Korona ZRt., основана от общините на 7 населени места в окръг Веспрем ( Веспрем , Варпалота , Балатонфюред , Балатоналмади , Литер , Тихани и Немешвамош ), окръжната индустриална камара и банка Кинизи. Това е промяна в сравнение с Kékfrank, тъй като инициаторът вече не е частна организация. И тук целта беше да се емитират монети на стойност сто милиона в рамките на една година, от които до 2016 г. бяха постигнати само 10-20 милиона крони, докато ваучерите могат да бъдат платени в 216 пункта за приемане. Балатонската корона има срок на валидност до 31 декември 2016 г. След това ваучерите не могат да бъдат използвани. Датата на издаване е 22 март 2012 г. Дизайнер на ваучерите е Карой Вадьоцки, който вече се е доказал с банкноти на форинта . Купюрите са същите като купюрите на банкнотите във форинт. Ваучерите са на унгарски и английски език, така че чуждестранните туристи също могат да ги използват с увереност.
Мотивите на 500 BK са писателят Мор Йокай и питейната зала на Kossuth Lajos-forrás в Балатонфюред, на 1000 BK е унгарският политик и юрист Балаж Хорват и паметникът на учителят Арпад Брушняй във Веспрем, на 2000 BK е средновековният рицар Дьорд Тури и замъкът Тури във Варпалота, на 5000 BK е адвокатът Ференц Овари, основател на Балатонската асоциация и крепостната църква Balatonalmád, на 10 000 BK е кралица Гизела, съпругата на крал Стефан I и гледката към Веспрем, а на 20 000 BK е крал Андраш I и абатството Тихани. Balatoni Korona се използва основно в региона коло езерото Балатон, в силно туристическа зона, предназначена е основно за: хотели, ресторанти, плажни услуги, често комбинирана с туристически пакети.
Основните проблеми са свързани със сезонността, зависимост от туризма, и по-ниската употреба извън летния сезон има ограничена и нестабилна употреба.
Кроната на Бочкай. Малко след пускането на „Балатонската корона“, в Хайдунанаш е пусната в обръщение и „Бочкайската корона“ .
Ваучерът, кръстен на короната на Ищван Бочкаи, се издава от Hajdúnánási Holding Zrt. За разлика от предишните парични заместители, короната първоначално е била предназначена за местна, а не за регионална употреба и едва през 2016 г. започва да се разширява към други населени места в Хайдушаг. Много по-малкият кръг от потребители първоначално дава основание на много хора да се съмняват в успешното въвеждане, но това засилва местния патриотичен характер на ваучера. Първоначално издателят отделя много енергия за популяризирането му. Списъкът с местата, приемащи ваучера, редовно се публикува в местната преса и се провеждат томболи с награди. В резултат на тези усилия ваучерът, на стойност приблизително 25 милиона крони, може да бъде използван в 96 пункта за приемане в началото на 2016 г. Срокът на валидност на Bocskai Korona, подобно на неговия „балатонски брат“, е 31 декември 2016 г. Успехът на „Короната“ се дължи на изключително атрактивния външен вид на ваучерите, проектиран от Андреа Хорват. Датата на емитиране е 22 юли 2012 г. Купюрите са същите като купюрите на банкнотите от форинт. Ваучерите са на унгарски, английски и полски език.
Често срещан мотив на ваучерите е сламата, местните диви и домашни породи животни. Освен това, мотивите на монетата от 500 BK са соколът скитник и мангалицата (порода домашно прасе), на монетата от 1000 BK е овцата рацка и мостът с девет свода в Хортобаги , на монетата от 2000 BK е танцът на жерава и жребецът, на монетата от 5000 BK са дроплите и
гравюра на Реформираната църква в Хайдунанаш, направена през 1860 г., на монетата от 10 000 BK е ходещият хайдуин и сивото говедо , а на монетата от 20 000 BK е самият Ищван Бочкаи и неговата корона .
Bocskai Korona се използва в региона на Североизточна Унгария (Хайдубьосормень и околности). Кръстена е на Ищван Бочкай – национален герой и княз на Трансилвания в началото на 17 век, по-късно, унгарски крал. Валутата носи символично силно национално-патриотично съдържание. Използва се в местните магазини, на фестивалите, и по време на културни събития. Активна на локално ниво, с ниска циркулация.
Токайски дукат. Tokaji Dukát.
Друга често използвана и популярна местна валута. Съотношението спрямо националната валута е 1 TD = 1000 форинта. Използва се във винарският район Токай, силно обвързан с винения туризъм.
Името „дукат“ напомня за средновековна златна монета. Използва се основно за дегустации, закупуване на местни продукти, туристически услуги. Служи повече като маркетингов инструмент, отколкото като разплащателна валута. Често купуван и като сувенир. Има ограничена употреба, свързана със сезонната активност.
Други унгарски примери за регионална (местна валута) са Mátra Tallér – в планински регион Матра, Siófoki Korona – в град Сиофок, Hajdú Tallér – за исторически регион Хайду, Rába Tallér – региона около река Раба.
Повечето следват един и същ модел свързан с локалния патриотизъм, туризма, местната символика. Това е типично унгарският модел. Свързан е със силна историческа и регионална идентичност, установената традиция в нумизматиката, по-гъвкаво законодателство за ваучери и купони.
Но най-важна остава подкрепата от местните общини и туристически бордове. Основните предимства, които дават тези регионални валути:
работят добре като маркетинг, повишават местното самосъзнание и са
лесни за въвеждане.
Главните слабости, които имат регионалните валути са свързани с
малкия икономически ефект, ограничената циркулацияи често зависят от ентусиазъм, не от реална нужда.
Унгарските регионални валути не се опитват да заменят националната валута. Финансистите много често ги определят като „икономически сувенири с културна функция“. Но Унгария не е единствената държава, която използва регионални валути. В следващата част ще се спрем на примерите от Чехия, Австрия, Полша и някои други европейски държави

РЕГИОНАЛНИТЕ (МЕСТНИ) ВАЛУТИ И ОПИТА ОТ ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ – 1 част