Опити в България за използване на локална валута в миналото, и възможностите за съвременно прилагане.

След Първата световна война в България е имало нещо функционално близко до локални/секторни валути, макар никога да не са били доброволни граждански пари в модерния смисъл. Те са били временни, затворени и йерархични, породени от криза, недостиг на пари и разпад на нормалните пазари. Характерни са за периода 1918–30 г. След Първата световна война (1918–1925) България е в икономическа разруха, има огромен недостиг на разменни пари (дребни банкноти и монети), има инфлация и срив на доверието в лева, нарушени доставки и транспорт. Това води до възникване на заместващи платежни средства. Появяват се „квази-локални валути“ в България. На първо място са фирмените и ведомствените бонове, които са използвани от мини, фабрики, железопътни поделения, големи земеделски стопанства и кооперативи. Тогава работодателят е плащал част от заплатата в бонове, които важат само във фирмен магазин или склад, понякога се обменяли обратно срещу левове (с ограничения). Това е затворена парична система, която днес наричат „company scrip“. В обръщение са били и общинските и кооперативни жетони ( също ограничено). Някои общини издават жетони или купони, които се използват за хляб, въглища, транспорт. Тези жетони и купони са временни и строго контролирани. Те са били по-скоро разпределителен инструмент, не толкова пазарна валута. Най-близки до локална валута са миньорските жетони. Миньорските жетони са били метални или картонени знаци, издавани от мините (държавни и частни), използвали са се вътре в минния комплекс. Най-често срещани са били в Перник, Бобов дол, Мадан, Рудозем след 50-е години на миналия век – в Кремиковци. Служили са за заплащането на труда, като част от надницата се е давала в жетони. С тях в миньорските лавки са се закупували хляб, месо, дрехи, инструменти. Чрез жетоните работодателят е имал възможност да осъществява контрол. Работодателят е контролирал цените, достъпа до стоки, задлъжняването. Заради жетоните миньорът е бил икономически „затворен“ в системата. Тези жетони често са били с надписи „Мина Перник“, „Рудник Бобов дол“, имали са номинали (10, 20, 50 ст.), изработвани са от различни форми и метали, някои са номерирани. Днес са ценни нумизматични обекти. Икономическите предимства на миньорските жетони са, че компенсират липсата на кеш, намаляват изтичането на пари извън предприятието, осигуряват работна дисциплина. Недостатъците им са били, че не са доброволни, често водили до злоупотреби и са били една от предпоставките за предизвикване на стачки.
Разликата между миньорски жетон и истинската локална валута са отсъствието на доброволност от ползвателите, която е най-важния признак на локалната валута. Локалната валута е отворена за ползване, не само за региона, или бранша, докато миньорските жетони са в затворена икономическа система. Региналната валута се издава от някаква общност – икономическа, административна, териториална, докато българските жетони са били издавани само от работодателя. Целта на регионалната валута е икономическата устойчивост, докато жетоните са използвани за контрол на ползващите ги. Локалната валута се обменя свободно, докато жетоните са ограничени само вътре в комплекса. За България мините са най-ясният и мащабен пример. Но тази практика се е прилагала също и в тютюневите складове, текстилните фабрики, железопътните столове, и дори … в казармите. След Първата световна война в България има локализирани, секторни платежни системи, но те не са еманципирани, доброволни локални валути. Те са продукт на криза, недостиг и контрол. През същият период в САЩ фирмените жетони (company scrip) са били широко използвани в минни и въглищни градчетакъдето имат традиция от късния XIX век. „Scrip“ е платежно средство, което компаниите давали на работниците вместо американски долари. Могъл да бъде жетон или купон с името на компанията. Валидни са само във фирмения магазин („company store“) или в определени магазини, собственост на компанията. Например: миньор в Западна Вирджиния можел да получава scrip вместо пари; той можел да го отиде само в магазина на компанията, където цените често били по-високи, и така работникът фактически изразходвал заработеното обратно при работодателя. В САЩ company scrip е имал правен и социален феномен – той е бил толкова ключов, че е бил забранен с федерален закон през 1938 г. (част от Fair Labor Standards Act), точно защото работодателите злоупотребявали с него, принуждавайки работниците да купуват на високи цени от компанията.


При съвременните условия възможно ли е прилагането на регионална валута в България? Ще разгледаме няколко симулационни проекта.Може да се постигне доста, ако подобна идея се приложи разумно и локално в България. Икономическите ползи са, че парите остават в района – не „изтичат“ към големи вериги. По-бързо обръщение, това носи повече оборот за малките бизнеси. Подкрепа за местни производители и услуги. Повишен локален икономически мултипликатор. Социални и културни ефекти, които носи регионалната валута: засилено доверие и общността, популяризиране на местна история и символи. Локалната валута е добър инструмент за културни събития и фестивали, носи образователна стойност (финансова култура). Тя е стимулатор за туризъм и повишава имиджа и престижа на региона. Самата валута е атракция за туристи (като
сувенир). Добре работи в тематични региони: вино, занаятчийство, СПА, история. Самата валута става разпознаваем бранд и марка на региона.
Подходящи региони в България, където може да се приложи местна валута: Пловдив и Стария град (насърчава културата, туризма), Велико Търново (история, фестивали), Родопите (еко- и културен туризъм), Трявна (занаяти), Мелник / Сандански (вино), Копривщица (възрожденска идентичност), Смолян / Чепеларе (планински общности).
За да е работещ подобен модел е нужно регионалната валута да се обменя в съотношение 1:1 с лева, нациналната валута. Добре е първоначално да са
само банкноти (първоначално). Да е скратък срок на валидност (напр. 1–2 години). В дизайна и външното оформление да се използват местни герои, занаяти, природа. И най-важното: да се приема от доброволни участници.
Името на валутата е критично за успеха, затова е нужно да се възприема положително от ползвателите и да им напомня нещо познато. Да е свързано с историята и славноото минало, или да е проекция на местна традиция. Примерни имена „Търновска перпера“, „Родопски лев“, „Пловдивски ас“, „Балкан“, „Мелнишка жълтица“, „Копривщенец“.

Въвежда се поетапно, стъпка по стъпка.
Първо се създава Инициативен комитет (НПО, търговска камара, община)
Правно подсигурено действие на валутата: не е платежно средство, което отменя националната валута, използва се като ваучер/талон. Стартира приложението си в пилотен район (20–50 търговци). Има обезпечаване в лева (100% резерв). Дизайн и защита (холограми, номера). Провежда се кампания към бизнеса и хората. Избира се подходящо събитие, или фестивал за начало, с което стартира употребата на регионалната валута.
Важен е правният статус, който ще получи в България. Трябва да е позволена като разменен ваучер. Не нарушава разпоредбите на БНБ, ако не се нарича „официална валута“ и няма принуда за приемане, не може да замести лева, данъци се плащат в левове.
Това, което може да доведе до рискове и проблеми, е като при всяка нова валута: липса на доверие, слаб интерес от търговците. Политическото противопоставяне и борби също не зсилва доверието в нова валута. Чисто индивидуално на ползвателите въздейства и лошият дизайн и организацията. Ако още в самото начало има твърде голям размах, това ноже също да доведе до следващ спад на интереса към локалната валута.
Реалистичен сценарий за регионална валута в България би трябвало да включва, използването и не като „анти-лев“, а като туристически инструмент, локален бонус, общностна валута, културен бранд. Успехът на регионалната валута зависи, ако тя започне като малка и локална, има ясна цел, не влиза в конфликт с държавата, и се управлява професионално.
Има вариан за регионална валута предназначена за морското крайбрежие и морските курорти. Морското крайбрежие и курортите са едно от най-подходящите места в България за локална валута, защото имат силна сезонност, концентриран туризъм и нужда от задържане на парите на място. Работещ модел, специално за Черноморието. Наличието на „морската“ валута може да реши основните проблеми по Черноморието:
парите „изтичат“ към големи вериги и външни фирми, силен пик само 2–3 месеца, малки бизнеси трудно задържат оборот, туристите харчат бързо и си тръгват.
Локалната валута помага да се задържат разходите в курортите, насърчава туристите да харчат повече на място, създава общ морски бранд, работи като бонус/отстъпка.
Възможни имена (ключово за успеха): Черноморец, Понт, Марина, Одесос (Варна), Анхиало (Поморие), Месембрия (Несебър), Морски грош …
Названия на валута за чужденци, туристически, маркетингови: SeaCoin (за чужденци), Sunny (Слънчев бряг), Blue (универсално, „Blue Card / Blue Note“). Най-добре работи общо име свързоно едновременно с локални серии, например „Черноморец – Варна“, „Черноморец – Несебър“.
Практически модел как точно да се използва, включва няколко изисквания: обменен курс спрямо националната валута, например чернорец 1:1 с лева, емитират се само банкноти (5, 10, 20), валидност – за 1 летен сезон, приема се в хотели, ресторанти, барове, плажни услуги, музеи, атракции. Получава се като бонус при настаняване, част от all-inclusive, при фестивали, като налични в брой. Важно е как туристите ще получават регионалната валута.
Хотелът може да дава 10–20% отстъпка в локална валута. Купуваш билет/екскурзия и получаваш „морски пари“. Happy hour – плащаш частично с тях. Използва се на фестивали и събития.Туристите не купуват валутата – получават я, в това е ключът към успеха.
Може да се използва в дигитален и хартиен вариант. Хартиен – за туристите. QR / приложение – за хотели и търговци. Централно управление (резерви в лева). Правен и данъчен аспект: работи като ваучер за услуги, няма конфликт с БНБ, ДДС и данъци се плащат в левове, не се рекламира като „пари“. Потенциални пилотни зони за регионална валута по Черноморието. Като най-добри стартови точки се оформят: Созопол – фестивали, култура; Несебър – исторически туризъм; Поморие – СПА и вино; Балчик – бутиков туризъм; Каварна – събития и концерти. Използването в Слънчев бряг трябва да започне по-късно, поради хаотичния модел на курорта.
Приблизителен реален сценарий за използването на регионалната валута.
Хотел в Созопол дава на гост 30 „Черноморци“. С тях гостът плаща кафе, музей, сувенири. Търговецът ги връща към организацията срещу левове, или ги използва при друг местен доставчик.
Рискове специфични за морето и курортите, които могат да възникнат при ползването на регионалната валута. Сезонност – кратък прозорец за оборот. Пренасищане с туристически „трикове“. Недоверие от големите хотели. Решението за избягването им се състои в малък, качествен старт, не масов. За морското крайбрежие това не е утопия, а силен маркетингов инструмент, ако регионалната валута се позиционира като бонус, не като пари и се ограничи по време и място, трябва да се води от местния бизнес.
Вариантът за регионална валута в зимните курорти има реална перспектива, и в някои отношения дори по-добра от морския, ако е направен правилно. Зимните курорти имат по-ясна общност, по-дълъг престой и по-малко „еднодневни“ туристи.
Зимните курорти са подходящи защото имат структурни предимства.
По-дълъг престой на туристите (5–7 нощувки). По-компактна зона (хотел – писта – център). По-силна връзка между местния бизнес. По-малко хаотичен туристически поток. По-високи средни разходи на турист.
Регионалната валута в зимните курорти решава типични проблеми:
парите изтичат към големи оператори, малките ресторанти и магазини остават на заден план, туристът харчи само в „пакета“, малко контакт с местната общност. Регионалната валута може да насочи разходите извън хотела, да стимулира допълнително харчене, да работи като персонализиран бонус, да свързва туриста с местния бизнес.
Подходящи курорти в България, които имат най-добра перспектива да започнат използването на локална валута са Банско ( на първо място), Пампорово, Боровец, Чепеларе, Добринище (много добра пилотна перспектива). Банско е отличен, но сложен, малките курорти са по-лесни за старт.
Как може да изглежда „зимната“ валута?
Имена на местната валута: Ски (кратко, международно), Пиринец, Родопец, Орфей, Алба (зора, сняг).
Курс на Пиринец 1:1 спрямо лева, хартиени купюри (5, 10, 20), валидност – 1 зимен сезон. Използва се за ресторанти, барове, ски услуги, СПА, музеи, атракции. Получава се като бонус при хотел, включено в ski-pass, награда за дълъг престой.
Как туристите реално ще я използват?
Гост в Банско получава 40 „Пиринци“ при 5 нощувки. Използва ги за вечеря извън хотела, СПА или сувенири. Малкият бизнес печели допълнителен оборот. Ключово: да не замества ски-паса, а да го допълва.
Регионалната зимна валута трябва да е комбиниран модел: хартиена за туриста, QR / карта – за бизнесите. Централен резерв се държи в левове.
Правни и данъчни аспекти – ваучер / бонусна система, не нарушава ролята на лева, данъците се плащат в левове, не се рекламира като официални
„пари“. Рискове, които крие стартирането на такава регионална валута са специфични за зимата. Реални опасности са слаба зима, липса на сняг, зависимост от няколко големи оператора, недоверие от хотели all-inclusive,
прекалено сложна система.
Решението за старта на зимна локална валута е в малък пилотен проект с гъвкави правила. Най-силен сценарий е с малък курорт / подкурорт от който се започва и се преминава към разширяване. Например:
„Пиринец – Добринище“, „Родопец – Чепеларе“. След 1–2 успешни сезона се включват Банско / Пампорово.
Регионаланата валута за зимните курорти има перспектива дори по-стабилна от морската, но изисква доверие на бизнеса, ясен бонусен характер, ограничен мащаб, добър маркетинг.
Възможна е регионална валута за дунавските пристанища на България, но тук успехът зависи от ясно стратегическо поставяне и функционална роля, не само от „валутен бранд“. Това не е традиционна туристическа зона, а логистична, търговска и икономическа платформа, което означава, че моделът трябва да е по-прагматичен, насочен към бизнес и вериги на стойност, а не само към крайни потребители.
Ето как може да се структурира и да има реално въздействие.
Българските речни пристанища (Русе, Свищов, Никопол, Оряхово, Лом и др.) са исторически важни, но през последните десетилетия загубиха товаропоток към Черно море и транзит, част от икономиката се пренасочи към сухопътни маршрути, има ограничено участие на локални фирми в логистичните вериги, демографското отслабване на градовете на брега също изигра своята роля.
Регионална валута не може сама по себе си да „възкреси“ транспорта по реката, но може да бъде инструмент в по-широка политика за икономическо активиране.
Целите, които има регионалната валута за дунавския коридор са: задържане на икономическия ресурс в региона, стимулиране на местни и регионални логистични услуги, създаване на икономически вериги, свързани с Дунав, повишаване на сътрудничеството между бизнеси и общини, интегриране на малки и средни предприятия в транзитни потоци.
Ключовият замисъл е това да не бъде само „туристическа“ валута.
За разлика от морето или зимните курорти, където крайните туристи могат да са основни потребители, тук целевите групите са логистични фирми, производители, износители, фермери, оператори на речни услуги, доставчици за пристанищни дейности, хотели и услуги за работещите и гостуващите бизнес посетители. Тоест валутата трябва да служи като стимул за икономически взаимоотношения, а не само като „сувенир“ за посетители. Как може да изглежда такава валута? Име и бранд. Добре е да има коридорен, регионален бранд, който обхваща целия български участък
на Дунав, например: Дунавска корона, Danube Trade, Дунавски талер, Речен дукат, Коридор 7(референция към транспортния коридор).
Важно: името трябва да е разбираемо и за международни партньори (напр. Danube Trade Credit/Token).
Как може да работи практически такава регионална валута?
1) На първо място тази валута трябва да е бонусен,кредитен механизъм за логистика. Предназначена е за фирми, които използват речния транспорт,
транзитират стоки през пристанища, ползват локални логистични услуги,
получават локални кредити (RTokens) за услуги в пристанищни бизнеси;
складови услуги; поддръжка и малки ремонти; местни консултантски услуги; обучение/сертификация.
Тази регионална валута може да се използва и за
2) Многостепенно ползване, RTokens може да се обменят срещу услуги на пристанищата, транспортни услуги в региона; маркетингови пакети за привличане на клиенти; консултация/сертификация по стандарти; участие в регионални вериги доставка–производство. Не става дума за битови разходи на населението, а за икономически стимули сред бизнесите.
Тя може да има и
3) Дигитална платформа. Най-ефективният модел е дигитален token-базиран обмен – QR разплащане между фирми; API интеграция със системи на пристанища/логистика; анализ на трафика и данни за потребление; прозрачност и отчетност.
Важно е да се отбележи, че това не е криптовалута, а „регионален бизнес токен“ с фиксирана парична обезпеченост. Тази локална валута има обезпечаване и стойност. За да има стойност и доверие всеки RToken се обезпечава с реална лѐвова стойност, депозирана в общински/регионален фонд; използван е за действителни услуги, а не просто като реклама; участващи фирми имат правила за приемане и обмен; Т.е. валутата е бизнес инструмент, а не алтернатива на лева.
Как валутата може да стимулира транспорта по река Дунав?
Стимули – бонус за предприемачи, които прехвърлят товари от сухопътен на речен транспорт (получават RTokens), отстъпки за услуги при речни оператори, ако ползват токени, подкрепа за свързани логистични услуги като складиране, претоварване, опаковане. Това създава система, в която фирмите предпочитат речния коридор, използват местната инфраструктура, въртят оборот в региона. Икономическите ползи за пристанищните градове са повече товаропоток, нови клиенти за локални услуги, стабилизиране,растеж на заетост. Социалните ползи са свързани със силна регионална идентичност, образователни програми за бизнес клиенти, престиж, видим регионален бранд, привличане на нови инвеститори.
Ограниченията и рисковете пред такава регионална валута са свързани с
това, че не решава самостоятелно инфраструктурни проблеми (канали, кейове), изисква сериозна координация между общини, необходимост от доверие в институцията, която управлява валутата, регулация — трябва съгласие с БНБ/закона за платежни услуги (като ваучер/бонус).
Стъпки по внедряването на такава регионална валута.
1) Институционална рамка. Форум с пристанищни общини,браншови организации, логистични оператори, регионални икономически форуми.
2) Правни правила. Дефиниране на статут (ваучер/бизнес токен); правила за обмяна; данъчен режим.
3) Пилотна зона
Русе – Свищов – Никопол като коридорен пилот.
4) Технология и платформа – дигитални QR/дигитални токени, приложение за потребление, сървър за транзакции.
5) Маркетинг и обучение – семинари за фирми, пилотни сделки,
анализ на първите 6–12 месеца.
Регионална валута за дунавските пристанища може да има резултат, но
тя трябва да е бизнес инструмент, а не туристически сувенир, целите трябва да са логистични, икономически и вериги на стойност, фокусът е върху стимулиране на транспорт, услуги и локален бизнес, успехът зависи от координация между общини и частен сектор.
Регионална валута валута, която обслужва земеделските производители: зърнопроизводители, овощари, зеленчукопроизводители, винари, преработващата и хранително-вкусовата промишленост може да бъде стартирана, и не е задължително да е само за един бранш. Напротив — най-жизнеспособният модел е междубраншова агро-регионална валута, която свързва производство → преработка → логистика → търговия. Ако се ограничи до един бранш, ефектът ще е слаб и краткотраен.
Как това може да работи в български условия.
Агросекторът е подходящ за регионална валута по структурни причини, има силна сезонност и нужда от оборотен капитал, разделение между производители и преработватели, забавени плащания (30–120 дни), високи разходи за логистика и суровини, зависимост от субсидии и кредити.
Регионалната валута може да действа като временен оборотен инструмент,
бонус за локални вериги, механизъм за доверие и коопериране.
Защо НЕ трябва да е само за един бранш? Ограниченията на „еднобраншова“ валута са, че няма достатъчно вътрешен оборот,
трудно се използва повторно, риск от натрупване без реализация, зависимост от ценови цикли на една суровина. Предимствата на междубраншов модел са в това, че в него участват различни контрагенти.
Производител → преработвател → търговец. Затворен цикъл на стойността. По-бързо въртене на „агро-кредита“. По-широка база на доверие
Модел който работи най-добре – „Агро-кредит / агро-токен“, не „пари за пазара“. Това не е валута за крайния потребител, а разплащателен и бонусен инструмент между фирми, оборотен кредит с локална употреба.
Основни участници са зърнопроизводители, овощари, зеленчукопроизводители, винари, преработватели (мелници, мандри, консервни фабрики), логистика и складове, сертифициращи и лаборатории, регионални търговци и борси.
Етапи. Стъпка по стъпка. Емисията се пуска от Регионален фонд/кооперация емитира AgroToken:
1 AgroToken = 1 лев (или фиксирана стойност)
100% обезпечение или частично + гаранции
Разпределение. Токени се дават като аванси за бъдеща продукция, като бонус за локални доставки, като отстъпка от преработватели, като инструмент за разсрочване. Използване – AgroToken се използва за семена, торове, препарати, логистика и горива, лабораторни услуги, складове и силози, преработка, участие в изложения.
Осребряването става обратно към фонда, или рециклиране в други услуги, с малка такса, за да стимулира оборота.
Най-добре е да се започне с регионален старт. Добруджа – зърно + логистика. Тракийска низина – вино + преработка. Кюстендилско – овощарство. Пловдивско – зеленчуци. След пилот → свързване на региони, не централизиране.
Реалните ползи за производителите са по-добър кешфлоу, по-ниски разходи, по-малко банково финансиране, по-голяма предвидимост.
За преработвателите – получават сигурност на доставки, лоялни доставчици, по-ниски транзакционни разходи.
За региона се получават по-затворени вериги на стойност, по-малко изтичане на капитали, по-висока добавена стойност на място.
Правен статус в България. Възможно като ваучерна система, кооперативен разчет, бизнес кредитен инструмент. Не като официална валута. Данъци и ДДС – в левове. Съвместимо със ЗКПО и ЗДДС.
Как да се преодаляват рисковете? Недоверито се преодолява с Прозрачен резерв и правила. Натрупването – с такса за неизползване. Ценовият срив – с диверсифициран портфейл. Слабото участие – с обвързване с реални услуги.
Такава регионална валута, може да бъде стартирана. Не трябва да е само за един бранш. Най-силният модел е агро-екосистема. Работи най-добре като бизнес инструмент, не като „пазарни пари“.
Вариант за регионална валута на Плевенска област – има пристанище: Никопол и Сомовит, исторически туризъм – Плевен, Гиген, Никопол, основен зърнопроизводителен район, Плевен е център на медицината с
много чуждестранни студенти. Вариант в комбинация с Ловешка и Великотърновска област (допълнение към туризма, и пристанище Свищов)
Този вариант е един от най-перспективните в България, именно защото съчетава няколко различни, но взаимно допълващи се икономики. Комбинацията Плевенска + Ловешка + Великотърновска област позволява регионална валута с реална функция, а не само символика.
Този регион е рядко срещано съчетание. В един компактен регион има:
Дунавски пристанища – Никопол, Сомовит, силен аграрен сектор – зърно, фуражи, преработка, исторически туризъм – Плевен, Никопол, Гиген (Улпия Ескус), Търново, образователен и медицински център – Плевен, чуждестранни студенти и посетители, централно географско положение.
Това позволява многофункционална регионална валута, не „нишова“.
Основна концепция: „Северноцентрална регионална валута“.
Ключова идея – една валута – няколко функции, използвана от различни групи, но в затворена регионална икономика. Не „пари за всички“, а мрежов инструмент. Име и бранд (важно!Работещи концепции: Мизия, Севера (по-модерно), Danubia (международно), Дунавско-Балканска крона, Янтра–Искър.Северен талер. Препоръка: „Мизия“ – исторически неутрално, разпознаваемо, подходящо и за чужденци.
Три слоя на валутата (това е ключът). Слой 1: Туристически и градски
Плевен – Търново – Никопол. Използване: в музеи, крепости, обекти, ресторанти и кафенета, сувенири, събития и фестивали. Получаване:
бонус с билет, студентски пакети, фестивални карти, хотелски отстъпки.
Подходящ за чужденци и туристи.
Слой 2: Агро-икономически. Зърно – складове – транспорт – пристанища
Използване: логистика до Никопол / Сомовит, складове, силози, услуги, свързани със земеделието, местни доставчици. Функция: временен оборотен инструмент, бонус за ползване на дунавски транспорт, локален разчет между фирми. Това е реалният икономически мотор.
Слой 3: Образование и медицина (уникално за Плевен).Чуждестранни студенти и медицински посетители. Използване: храна, транспорт, култура, услуги, събития. Получаване: студентски пакет, университетски програми, общински инициативи. Постоянен, целогодишен поток (огромно предимство). Основни параметри „Мизия“ се обменя с курс 1:1 с лева. Хартиена + дигитална версия. Срок на валидност (12–24 месеца). 100% резерв в левове. Осребряване само за участници
Как валутата подпомага пристанище Никопол?
Фирми, които използват Никопол, получават бонус в Мизия. Токенът се използва за: складове, местни транспортни услуги, административни услуги. Това прави използването на пристанището по-изгодно от алтернативи. Не насила, а чрез икономически стимул.
Комбинацията с Ловеч и Търново е умна, защото Ловешка област допълва агро-веригата, има връзка към Балкана, културен и природен туризъм,
Великотърновска област има силен туристически магнит, международна разпознаваемост, „вкарва“ валутата в туристическия поток. Плевен = икономика. Търново = туризъм. Ловеч = връзка и баланс
Най-добър модел за инициативата – Регионално сдружение/НПО, Обезпечаващ фонд. Партньорство с общини, университети, браншови организации, пристанищни оператори. Не директно общинска „валута“. Обществено-частно управление.
Реалистична пътна карта
Година 1: Плевен + Никопол, туризъм + студенти, 30–50 участници.
Година 2: включване на агро-сектора, пилот с пристанище.
Година 3: Търново и Ловеч, трансрегионална мрежа
Такава регионална валута има реална перспектива. Това е един от малкото региони с критична маса. Може да се превърне в национален модел. Особено силен е медицинско-образователният елемент (уникален).
Регионални валути в България могат да бъдат емитирани и то във всяко от използваните досега направления вчужбина – туризъм, икономика, социялна и транспортна дейност.