Еврозоната не е пречка за съществуването на регионални/ локални валути.


Продължаваме темата за региналните валути. Какво представляват, и за какво се използват в европейските държави?
Това са локални разплащателни средства, създавани най-често за насърчаване на местната икономика, за задържане на паричния оборот в региона, като форма на културен и туристически маркетинг, понякога и като социално-икономически експеримент. Те не са официална национална валута, но функционират паралелно с нея, обикновено на доброволен принцип. Това, което е характерно за тях е, че имат ограничена територия на употреба (град, регион, туристическа зона), обвързвани са с националната валута (най-често 1:1), имат физическа форма (банкноти, понякога монети; рядко дигитални версии), имат ограничен срок на валидност (за стимулиране на бързо харчене), приемат се от местни търговци, общини, културни институции, нямат статут на законно платежно средство, а договорен такъв.
В първата част на изложението обърнахме повече внимание на основните унгарски регионални валути само да споменем, че има и други подобни унгарски инициативи: Матйо форинт (Мезьокьовешд), Дуна форинт (по Дунав), Рабакьози талер, Хайду форинт. Някои от тях са краткотрайни, други оцеляват години.
Основната икономическа логика на която се базират е: че парите остават в региона, увеличава се локалният мултипликатор, стимулира се малкият бизнес, засилва се чувството за принадлежност, работят като туристически сувенир.
Основните им недостатъци са свързани с: ограничената приложимост, административните разходи, рискът от липса на доверие, зависят силно от местната подкрепа, не са подходящи за дългосрочно спестяване. Може да се каже, че т ези валути са част от глобално движение за локални пари, подобно на: Chiemgauer (Германия), Bristol Pound (Великобритания), WIR (Швейцария), Ithaca Hours (САЩ).
След като се спряхме на унгарските регионални валути, ще обърнем малко внимание и на другите държави от Централна и Източна Европа.
Регионални / локални валути има в Австрия, Чехия и Полша, те са различен тип и се отличават от унгарските.
Австрия е класическият европейски пример за „икономически“ регионални валути, по-близки до немските Regiogeld, отколкото до унгарските туристически купони.

  1. Waldviertler (Валдвиртелер)
    Регион: Waldviertel, Долна Австрия. Стартира през 2005 г. Тип – икономическа регионална валута с демюраж.
    Обменя се по курс 1:1 към еврото. Вижда се, че еврозоната не е пречка за съществуването на регионални/ локални валути. „Талерът на долината“ (Waldviertler) съществува в хартиена и електронна форма. При него общото с унгарските регионални валути е таксата за задържане (демюраж), която стимулира циркулацията на валутата. „Талерът на долината“ е валута приемана от стотици местни фирми. Тази регионална форма на разплащане е един от най-успешните примери в Европа, тя реално влияе върху местната икономика.
  2. Залцбургски шилинг. Salzburger Regionalgeld / Salzburger Schilling
    Използва се в региона на Залцбург. Тази валута е от икономически и културен тип.
    Създадена е с цел да подкрепя местния бизнес и изпълнява частично туристическа функция. Има по-ограничен успех от Waldviertler, но е доста устойчив проект.
  3. Mostviertler са други малки австрийски валути, които са силно локални и често краткотрайни. Те следват модела „евро + локален стимул“.
    Чехия също използва регионални (местни) валути. Чешките примери са междинни между унгарските и австрийските. Те имат силна историческа символика и изпълняват ограничена икономическа функция.
  4. Pražský groš (Пражки грош)
    Използва се в региона на столицата Прага. Пражкият грош е по-скоро от типа туристическа / културна валута. Използва името на средновековната монета. Използва се в музеи, сувенирни магазини, културни обекти. Финансистите го определят по-скоро като туристически жетон, а не като икономическа валута.
  5. Шумавски шилинг. Šumavský šilink.
    Използва се в региона Шумава (планинска зона). Шумавския шилинг е от типа локално-патриотична валута. Употребява се в местните магазини, и за разплащане за туристически услуги, по време на фестивали. Тази валута е много близка като идея до унгарските „крони“ и „талери“.
  6. Яхимовски талер/толар. Jáchymovský tolar .
    Пуска се в ограничени емисии. Използва се в региона на Яхимов, който е исторически миньорски град. Названието на тази валута е символична препратка към оригиналния „талер“ (толар), дал името на „долар“. Има предимно колекционерска и туристическа функция.
    Полша също има най-разнообразни примери за регионални валути, но като цяло, те повече изпълняват социални и маркетингови цели, по-малко икономически.
  7. Добри. Dobry.
    Използва се в региоа на Западнопоморското воеводство. Тази валута локална валута изпълнява социално-икономическа функция. Служи за стимулиране на местната икономика и подкрепа на малкия бизнес. Добри е от по-сериозните полски опити, но с ограничен мащаб.
  8. Зелони. Zielony.
    Използва се в региона на Зелена Гура. Характеризира се като екологична / локална валута, свързана със „зелени“ инициативи. Използва се при местни събития.
  9. Капалниок. Kopalniok.
    Използва се в региона на Силезия. Това е регионално-идентичностна валута. Името идва от силезийския диалект и означава „миньор“. Капалниоки се наричат също характерните силезийски черни бонбони без пълнеж, с вкус на мента и анасон, известни от края на 19 век.( Бонбоните се състоят от захар , анасоново масло, екстракти от ружа, маточина и мента, както и хранителни оцветители, въглен. Името на сладкиша може да се обясни с факта, че бонбоните са черни на цвят и наподобяват парчета въглища. Друго обяснение може да е, че бонбоните са били раздавани на миньорите, за да предпазят гърлата си от излагане на въглищен прах. Миньорите са вземали по няколко бонбона за децата си и затова са се превърнали в широко известно семейно лакомство.) Произходът на названието на тази валута е взаимствано от характерен регионален продукт, което в случая помага за нейната реклама. Капалниок е силен културен символ, има слаба икономическа функция.
    Ако направим някакво сравнение между регионалните валути на четирите държави, то можем да кажем, че в Унгария преобладава културно-
    туристическият елемент, в Австрия: икономическият (Regiogeld), в Чехия – историко-туристическият, а в Полша – социално-маркетинговият.
    В Австрия валутите работят икономически. В Унгария и Чехия валутите разказват история. В Полша валутите експериментират социално.
    Но регионални валути има и в Западна Европа, както в държавите влизащи в еврозоната, така и извън нея.
  10. „Швабска“ регионална валута (Германия).
    Всъщност няма една единствена официална „швабска“ валута, но в региона Швабия (Schwaben, югозападна Германия) съществуват няколко регионални разплащателни системи (Regiogeld). Най-често използвани са
    Regiogeld Schwaben / Batzen – използвана локално в части от Швабия
    Често погрешно се нарича швабска и валутата Chiemgauer, но тя всъщност е от Бавария (района Химгау), макар географски да е близо и културно сходна. Тези валути имат фиксиран курс 1:1 към еврото. Използват се само в местни магазини и за местни услуги. Целта е задържане на парите в региона, подкрепа на малкия бизнес, стимулиране на местна заетост.
    Някои варианти имат „демюраж“ (такса за държане), за да се насърчи бързото харчене. Тези валути имат ограничена употреба, по-скоро са социално-икономически експеримент, не масова валута.
  11. Сардинска валута – Sardex (Италия)
    Това е най-успешният и стабилен пример за регионална валута.
    Sardex не е класическа „печатна“ валута. Това е дигитална взаимнокредитна система (B2B). Създадена през 2009 г. в Сардиния.
    Как работи? Компаниите имат сметки в Sardex. Могат да купуват и продават помежду си без евро, използвайки кредити в Sardex. Балансите могат да са временнo отрицателни (контролиран кредит).
    Предимствата, които дава са, че решава проблема с липса на ликвидност, поддържа местни вериги на доставка, намалява зависимостта от банки, и най-важното: има много високо доверие между участниците. Тази валута се използва от 4 000 фирми от бизнеса. Моделът е копиран в други региони на Италия и Европа. Sardex е един от най-успешните регионални валутни проекти в света.
  12. Бристолска лира – Bristol Pound (Великобритания)
    Стартира през 2012 г. Подкрепена от общината на Бристол. Използва се от граждани и местни фирми. Форми: хартиени банкноти, дигитални плащания (SMS, приложение). Цели: подкрепа на местната икономика.
    конкуренция на големите вериги, повишаване на икономическата устойчивост. Проблеми: високи разходи за поддръжка, намалена употреба след COVID-19. Официално прекратена през 2020–2021 г.
    Въпреки това остава емблематичен пример за градска валута. Едно кратко сравнение показва, че Швабският Regiogeld е хартиена / хибридна валута с ограничен статут, имаща нисък, до среден успех.
    Sardex е дигитална B2B валута има статъс на активна, с много висок успех. Bristol Pound е хартиена и дигитална валута, със прекратен статус – закрита, има среден (исторически) успех.
    За отношението на местната власт към регионалните валути, публикуваме интервю с кмета на Хайдунанаш, Тибор Шолат, взето от Чила Урбан.
    „Какви бяха основните съображения за въвеждането на местни пари? Тибор Шолат:
    Обичам иновативните решения. Едно от най-важните мотота на Хайдунанаш като общност е „традиция и иновации“, а „Бочкай Корона“ въплъщава и двете. Бях чувал за местни пари и преди, но темата наистина започна да ме интересува в началото на 2010-те, когато почувствах, че Хайдунанаш се нуждае от такъв инструмент за икономически стимул. Трябва да се отбележи, че Хайдунанаш се намира в средата на добре развита междуградска инфраструктурна мрежа, в триъгълника Мишколц-Дебрецен-Ниредхаза. Това е едновременно благословия и проклятие, тъй като хората от Хайдунанаш обичат да ходят и са ходили в околните големи градове да пазаруват, което вече означаваше един вид отлив на капитал. Обърнах се към д-р Тибор Хорват, който по това време беше висш ръководител в банковия сектор, а сега е видна фигура в движението за местна валута, за да ни помогне да разработим собствена вътрешна валута. Той се консултира няколко пъти с Унгарската национална банка и, разбира се, посети и проучи другите две, стартирали по-рано системи за местна валута.
    Какъв е опитът от функционирането му? Възползват ли се жителите и предприемачите от възможностите, предлагани от Bocskai Korona?
    Тибор Шолат:
    Успехът на системата ясно се демонстрира от положителната промяна в отношението, настъпила през последните 5 години. Разбира се, системата имаше много симпатизанти в началото, което отчасти се дължи на факта, че самата инициатива е симпатична и е много близка до ценностите на хората с местнопатриотични възгледи. От друга страна, въвеждането на Bocskai Korona беше предшествано от сериозна кампания, където акцентът в комуникацията беше поставен върху това местните жители да разберат защо този инструмент е добър за тях и общността. Виждаме, че хората намират начини да се възползват максимално от Bocskai Korona дори без външна помощ или насоки. Много предприемачи съобщават, че вместо да обменят пари, използват местната валута, за да
    извършват бизнес сделки помежду си, което дори може да доведе до нови партньорства. Много хора също така се запознават с магазините на Хайдунанаш чрез Bocskai Korona. От тази година голямото предимство на системата е, че тя вече не е само местната валута на Хайдунанаш, но и на Вамосперкш, Хайдухадхаз и Балмазуйварош, така че може да бъде средство за регионално сътрудничество и задържане на капитал, така че изборът на потребителите да стане още по-пълен.
    Какви инструменти се използват, за да се опитат да се приемат местните пари и да се засили тяхното използване?
    Тибор Шолат:
    Както и преди, при разработването на комуникационната стратегия, създадена през 2017 г., моите колеги се стремяха да достигнат и включат възможно най-много целеви групи във връзка с „Бочкай Корона“.
    Ние третираме предприемачите и потребителите поотделно. В случая с предприятията целта е двойна. От една страна, искаме да накараме приемните пунктове да разберат, че са част от система, към която е привилегия да принадлежиш заради ползите, които носи. От друга страна, ние ги насърчаваме, като приемни пунктове, да предоставят възможно най-доброто обслужване на потребителите и да осигурят определено ниво на отстъпка, за да насърчат местното потребление.
    На битово ниво ние увеличаваме потребителската активност с награди и отстъпки. Постоянно рекламираме системата в местния вестник, по местната телевизия и на нашите билбордове. Bocskai Korona спонсорира няколко събития и програми. Изнасяме лекции на студентски или пенсионерски групи. Образованието, свързано с Bocskai Korona, вече се появи в учебната програма на началното училище. Организираме форуми и това лято посетихме околните градове като част от пътно шоу, за да популяризираме системата.“
    „Кроната на Бочкай беше издадена отново
    Когато Бочкай кроната беше въведена през 2012 г., малцина биха си помислили, че за по-малко от пет години местната валута на Хайдунанаш ще се превърне в истинска история на успеха. Въпреки първоначалния скептицизъм, общността на Хайдунанаш вече може гордо да каже, че притежава една от най-успешните местни валути в страната и дори ще споделя Бочкай кроната с три други населени места до края на тази година.
    Bocskai Korona ще бъде въведена в Hajdúhadház, Vámospércs и Balmazújváros през следващите дни. Месец декември е особено важен за селищата на Hajdúság, тъй като преди 411 години войниците на Hajdú, биещи се в армията на княз István Bocskai, намират дом чрез привилегийното писмо от Korpona. Bocskai Korona се подхранва от традициите на Hajdú и духа на принц István Bocskai, така че емитентът на местната валута Hajdúnánási Holding Zrt. не можеше да намери по-подходящо време, за да направи официално новосъединените селища част от системата Bocskai Korona.
    Hajdúhadház, Balmazújváros, Vámospércs и Hajdúnánás издигнаха сътрудничеството си на още по-високо ниво, като използват заедно Bocskai Korona. Целта е да се създаде общност, действаща в рамките на окръг, чиито членове си помагат взаимно и използват услугите си, за да изградят икономиката на Хайдушаг.
    Всички условия за това са налице и системата непрекъснато се развива. Размерът на Bocskai Korona се е удвоил в сравнение с емисията от 2012 г. Всеки ден все повече предприемачи застават зад местната парична система и се превръщат в пунктове за приемане, като в момента хората могат да харчат своите Bocskai Korona в близо 200 магазина.“